Докато протестърите от ДАНСWithmeедна година блъскаха тъпани и надуваха свирки, в държавата – макар и не в познатите от Цветан-цветаново време размери, но тихо, кротко и напоително все пак се е подслушвало. Това става ясно от доклад на Комисията за контрол на службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения (ККССИПСРСДДЗЕС). Проучването се отнася за изминалата 2013 г. и в него специално се подчертават измененията в Закона за СРС, с които Държавната агенция “Технически операции” (ДАТО) беше извадена от МВР и прехвърлена на подчинение на Министерския съвет, както и създаването на Национално бюро за контрол на СРС. Изтъкнато е също, че след тези промени е изключено да се осъществява подслушване с политически цели. Според авторите на доклада подобната на ДАТО структура за подслушване – Специализирана дирекция “Технически операции”(СДТО) в ДАНС пък давала възможност да се употребяват собствени спецсредства за нуждите на националната сигурност. Освен това така се създавала възможност двете звена да се дебнат едно друго за злоупотреби със СРС, се казва в доклада.
Комисията е установила за една година, че ДАТО и бюрото за контрол са свършили добра работа. Плюсове в дейността на агенцията са създаването на вътрешни правила за организация на работата и движението на документите, свързани със СРС, новата организация за прилагането им, документиране на предаването на самите средства, регламент за използване на мобилната техника за контрол на GSM-комуникаторите. Сред успехите авторите са посочили още, че вече е създадена система за маркиране с двустепенен контрол на комуникаторите в националната система за мониторинг. Комисията е отбелязала, че в момента се разработва и система за хардуерна автентификация с цел еднозначно да бъдат идентифицирани служителите, осъществяващи достъп до системата.
Комисията е установила, че в сравнение с предишната година през 2013-а има известен спад на исканията за използване на СРС. За миналата година по данни на ВСС са постъпили 8480 искания, а през 2012-а те са били 12 336. Бройката на подслушваните лица също спада – от 6324 през 2012-а те падат на 5267 през следващата година. При тях 3/4 от СРС-тата са били приложени от ДАТО, а останалите – от СДТО-ДАНС.
Проучването показва една любопитна тенденция, която говори за професионалните възможности в оперативно-издирвателната работа в МВР. Общо 4302 искания за подслушване, или 50.7 на сто от всичките постъпили са дошли от министерството. Преведени на експертен език, тези данни означават, че вътрешното министерство все още приоритетно залага на използването на СРС вместо на останалите способи за събиране на доказателства, каквито са оглед, разпит, разпознаване, следствен експеримент, белязване и т.н. От тях 52 на сто са за подслушване и 38% – за проследяване и наблюдение.
Що се отнася до статистиката каква работа са свършили резултатите от подслушването в съда – и тук проличава една стара слабост на искащите СРС институции. Много малка част от подготвените веществени доказателствени средства (ВДС) вършат някаква работа в съдебното дирене – от общо 2041 ВДС едва 506 са били използвани пред съда. Но има надежда, че нещата може би ще се оправят – поражда я сравнението между ВДС-тата от миналата и от предишната година. През 2012 г. едва 258 от общо 3362 са били използвани в съда.
Правозащитниците обаче със сигурност ще се притеснят, тъй като комисията е уловила тенденция за увеличаване на броя на исканията за използване на трафичните данни, с други думи, през 2013 г. службите са държали изкъсо кой, кога и как ползва виртуалната мрежа. Това е регламентирано от чл. 250а в Закона за електронните средства (ЗЕС), който посочва: “Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за: проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението на връзката; идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; идентифициране на типа на връзката; идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; установяване на идентификатор на ползваните клетки”.
Според постъпилите във Висшия съдебен съвет данни през 2013 г. исканията за достъп до информация по чл. 250а са разпределят така: 17 833 за телефония и 520 за интернет. Разрешени са 17 299 искания. Цифрата им обаче рязко се повишава, тъй като освен по този регламент на ЗЕС, има и искания според изискванията на чл.159 от Наказателнопроцесуалния кодекс. В него се казва, че “по искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително и за трафика, които могат да имат значение за делото”. Исканията по чл.159 от НПК са четири пъти повече от обоснованите с текстове от Закона за електронните средства. Общо по двата текста през 2013 г. исканията за използване на трафични данни са били… 98 258!
На всичко отгоре има пропуски по отношение на ефективността в контрола от страна на съда върху исканията за достъп до данните по чл.250а. Става дума за случаите, когато за престъплението не е било образувано досъдебно производство. В тези случаи трафичните данни са били необходими за т.нар. оперативни цели – тоест за информация. Затруднен е и контролът на събраната информация и по чл. 159 от НПК, тъй като тя се прилага в документацията към водените досъдебни производства.
Все пак в доклада има и добра новина. Например през 2013 г. Националната разузнавателна служба въобще не е трошила пари за прилагане на спецсредства. Доколко това обаче е било добре за държавата, е друг въпрос.
Сред препоръките, направени от комисията , заслужават внимание законодателните предложения. Например ЗЕС да бъде променен така, че СРС да се използват в наказателния процес само в случаите, когато необходимите данни не могат да се съберат по друг начин. Освен това се предлага законът да се промени така, че да бъде хармонизиран с европейското законодателство за защита на основните права и свободи на гражданите от незаконен достъп до личните им данни. Това включва ЗЕС да се съобрази с решението на Съда на ЕС, с което беше обявена за недействителна Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент за правото на достъп и ползването на трафични данни. Комисията иска и регламент за търсене на наказателна отговорност на недържавни структури и лица, които подслушват български граждани.
Не на последно място, авторите на доклада поставят и идеята за отделен закон за ДАТО, какъвто в момента липсва. В тази връзка и заради отлагането на принципа за финансова обвързаност между заявителя и изпълнителя на исканията за прилагане на СРС пред комисията се очаква да се появи шефът на ДАТО Цветан Китов.
