Австрийският кредитор „Райфайзен Банк Интернешънъл“ планира да спести повече средства през тази година, за да компенсира нарастващите загуби от дейността си в Украйна. Това посочва главният изпълнителен директор на групата Карл Севелда в интервю за германски вестник през миналата седмица. Още през септември миналата година „Райфайзен“ си постави за цел да направи икономии от около 450 млн. евро до 2016 година. Те са част от плана на групата за развитие през следващите три години, който включва цялостна програма за намаляване на разходите.
„Сега вече имаме за цел да заделим близо 600 млн. евро“, казва Севелда, без да посочва детайли за това как банката планира да набере допълнителните 150 млн. евро.
Главният изпълнителен директор на един от най-големите кредитори в Централна и Източна Европа за пореден път подчерта, че Русия е сред най-печелившите пазари на групата и запазва позицията си на основен. Въпреки това „Райфайзен“ иска да намали зависимостта си от финансовите резултати в Москва, като увеличи печалбите на други пазари – например в Полша.
„Очакваме значително подобрение на приходите от полските операции. В Румъния и Чехия прогнозираме по-добри печалби през тази година спрямо миналата, а банките ни в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина са надхвърлили бюджета си досега“, подчертава Севелда.
Според него в Австрия ситуацията също ще бъде по-добра дори при проблеми с несъстоятелността. „Със сигурност ще имаме загуба в Украйна тази година, след като през 2013 г. имахме печалба от над 100 млн. евро“, допълва шефът на „Райфайзен Банк Интернешънъл“.
Украинската икономика получи тежък удар от кризата в източните региони, където правителството се бори с бунтове. Прогнозите са, че брутният вътрешен продукт на Украйна ще се свие с около 5% през тази година.
Севелда призна, че се е срещал вече с новия украински президент Петро Порошенко и се надява да се види и с руския държавен глава Владимир Путин по време на посещението му в Австрия в края на юни. Според него Путин е създал за бизнеса добра среда, привлекателна за западните компании и в много области тя е по-либерална, отколкото в някои страни от Европейския съюз.
„Разбира се, по нашите стандарти руската демокрация не е сравнима с тази на Запад. Но едно нещо трябва да се отбележи и то е, че Путин въведе ред в икономическата и политическата система“, коментира Севелда.
Бившият главен изпълнителен директор на „Райфайзен Банк Интернешънъл“ Херберт Степич, който напусна банката по скандален начин преди една година, също коментира конфликта между Русия и Украйна в интервю за австрийския вестник Kurier. Според Степич, архитекта на разширяването на банковата група в Централна и Източна Европа, отразяването на конфликта в Украйна от западните медии е било абсолютно едностранно, продиктувано от Ню Йорк и Лондон.
„През последните 15 години Европейският съюз не се вълнуваше от Украйна. Аз неведнъж се опитвах да убедя европейските комисари да подадат сигнал на Киев и да му покажат, че е важен търговски партньор, свързващо звено с Русия. Вместо това те побързаха да сключат договор за присъединяване, без дори да се посъветват с руската страна“, посочва Степич, който по информация на изданието се познава лично с президента Путин. Бившият шеф на „Райфайзен“ определя като „неправилни“ обвиненията срещу Путин в нарушаване на международните норми и анексирането на Крим. „Русия просто се защитаваше, опасявайки се от позициите на НАТО, разположени в близост до границите й“, подчертава Степич.
Освен ситуацията в Украйна австрийският кредитор е изправен и пред друга проверка на издръжливостта – предстоящите стрес-тестове на Европейската централна банка и Европейския банков орган. Севелда посочва, че засега не е обезпокоен за проверките, при които се симулират гибелни сценарии за развитие на пазарите, включително и предположението, че руската икономика ще се свие с 18% за период от три години.
В момента „Райфайзен Банк Интернешънъл“ има съотношение на капитала от 9.9% съгласно изискванията на Базел III, но според Севелда този показател ще се увеличи.
„Ще ни трябват по-високи съотношения. Дискусията с надзорни органи е за около 11-12 процента“, казва още банкерът и подчертава, че това е добре за кредитоспособността на банките, но представлява огромно изпитание за рентабилността.
