Скандинавските нации, прочути в целия свят като едни от най-социалните, трябва да вземат сериозни мерки срещу разширяващата се пропаст между доходите на хората, предупреждава професорът по икономика Томас Пикети – автор на една от най-продаваните книги: “Капиталът в ХХI век”.
От Втората световна война насам Швеция, Норвегия, Дания и Финландия преразпределят доходите на гражданите, за да изградят социални държави. Основната им цел е да прехвърлят мостове между богати и бедни и да постигнат социално сближаване между тях чрез безплатни публични услуги като здравеопазване и образование. През първото десетилетие на ХХI век обаче се формира тревожна тенденция, показва проучване на ОИСР от 2011-а. За първи път в историята разликата в имотния статус на различните слоеве от населението на Скандинавския полуостров и Германия е имала по-висок ръст, отколкото в страните с традиционно силно изразено неравенство. Една от причините, според експертите на организацията, е, че възнаграждението на най-високоплатените 10% от скандинавците се е увеличавало по-бързо, отколкото на средната класа. Въпреки това скандинавските държави са на първо място по социално равенство сред развитите страни в света. Лидер е Норвегия, следвана от Дания и Швеция.
Професор Пикети, който е проучил огромен обем от данни, е достигнал до заключението, че когато капиталовата възвръщаемост надхвърля икономическия растеж, започва увеличаване на икономическото неравенство. В едно интервю ученият коментира, че правителствата не бива да намаляват корпоративните данъци, защото по този начин провокират неравномерно разпределяне на богатството. “Ако спрем да облагаме наследеното състояние и корпоративните печалби, ще имаме много високи налози върху трудовите приходи и върху заплатите”, казва професорът. Неговото становище е, че данък наследство е само един от начините за поддържане на баланс между капитала и труда. Сред другите е облагането на недвижимите имоти.
Шведите спряха да плащат данък наследство през 2005-а. В Норвегия до началото на 2014-а се облагаха наследени състояния в размер над 470 хил. крони (78 хил. щ. долара), а от 1 януари този налог бе отменен. Във Финландия данъци се плащат за наследства, надхвърлящи 20 хил. евро, и в момента се води дебат дали те да отпаднат.
Икономическото неравенство бе в центъра на обсъжданията и на проведената през уикенда среща на високо равнище на групата на развиващите се държави плюс Китай в източния боливийски град Санта Круз на тема “Нов световен ред за добър живот”. В двудневното съвещание взеха участие над 100 делегации, които честваха и 50-ата годишнина от създаването на Г-77, прераснала в огромна коалиция от 133 развиващи се страни от Обединените нации. В приетата декларация се подчертава готовност за борба с намаляване на бедността и неравенството, за стабилно развитие, за защита на суверенитета над националните ресурси и за честна търговия.
Анализатори от Световната банка пък са открили наченки на обрат в тенденцията на разпределение на доходите в глобален мащаб за първи път за последните 200 години, която дава повод за оптимизъм. Всъщност, мощните сили, които определят облика на световния доход, са доста сложни и с насрещно действие. Главната е увеличаващото се равенство между държавите в резултат на развитието на глобалния “юг” (Африка, Латинска Америка, Близкия изток и Азия). Същевременно обаче се наблюдава растящо неравенство на доходите вътре в отделните страни, развити или развиващи се, което на практика безпокои и професор Пикети.
