Запален спортист полиглот, завършил гимназия в САЩ и защитил докторат в университета по икономика и политически науки в Лондон, който иска да вкара неутралната си родина в НАТО, ще оглави петпартийната правителствена коалиция на Финландия, след като на 16 юни досегашният премиер Юрки Катайнен връчи официално оставката си на президента Саули Ниинистьо. Това е 46-годишният Александер Стуб – баща на две деца, владеещ свободно финландски, шведски, английски, френски и немски език.
До правителствената рокада се стигна, след като на 5 април 42-годишният Катайнен обяви решението си да се оттегли от политиката заради кариера зад граница – като член на бъдещата Европейска комисия или на друга ръководна длъжност в европейската администрация. Най-вероятно той ще наследи еврокомисаря по икономиката и паричните въпроси Оли Рен, избран за депутат в новия Европейски парламент. Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу трябва да разформирова изпълнителния орган на ЕС до края на юни. Няколко комисари от общо седемте, участвали в европейските избори на 25 май, се очаква да станат депутати. Те ще бъдат заменени с лица от същата националност, освен ако държавите членки не вземат единодушно друго решение. Самият Барозу също би могъл да предложи нови еврокомисари , без да се съобразява с националността на техните предшественици.
Стуб, който беше министър на външната търговия и по въпросите на ЕС в правителството в оставка, спечели на 14 юни втория кръг от битката за председател на Националната коалиционна партия. Той бе подкрепен от 500 делегати на партийния конгрес, състоял се през уикенда в южния финландски град Лахти.
Стубобеща да продължи политиката на предшественика си Катайнен за бюджетни ограничения в условията на най-дълбокия икономически спад на страната от началото на 90-те години на миналия век досега. “Новият икономически подем изисква предвидимост и стабилност”, подчерта в реч ден след избирането си бъдещият премиер. Той обърна внимание, че “стопанството определя границите, в които трябва да работи правителството”, и че освен вече поетите ангажименти ще бъдат взети и “нови решения с реално влияние за стимулиране на растежа”.
Най-голямото предизвикателство пред Александер Стуб ще е да работи с новия финансов министър и бивш профсъюзен лидер Анти Рине. През май Рине бе избран за лидер на Социалдемократическата партия на мястото на Юта Урпилайнен (финансов министър в кабинета на Катайнен) и на 6 юни пое управлението на финансовото ведомство. Рине настоява за пакет от мерки за стимулиране на икономическия растеж и за намаляване на безработицата. Мари Ниеми – анализатор в областта на политическите науки в университета в Турку, подчерта в интервю за агенция “Блумбърг”, че “социалдемократите са под силен натиск да провеждат по-лява политика, докато националната коалиция иска да започне да изпълнява по-дясна програма”. В този случай, според нея, “и двете страни трябва да сложат на масата известна доза реализъм”.
Бъдещият кабинет ще трябва да върне растежа на финландската икономика след две поредни и очертаваща се трета (2014-а) години на рецесия. Спадът започна, след като Финландия загуби основния си двигател на растеж – износа, свил се в резултат на производствения срив в двата ключови стопански сектора – на технологиите и производството на хартия. Той съвпадна с периода на строги икономии и на редуцирано потребление заради кризата на държавния дълг в еврозоната. От 2008-а досега финландският публичен дълг е набъбнал с чисто 47 млрд. евро – до общо 110 млрд. евро.
За да запази максималния инвестиционен рейтинг на страната “ААА”, кабинетът на Катайнен, който управлява от 2011-а, прие сурови мерки за затягане на коланите за общо 6.8 млрд. евро до 2017-а, еквивалентни на около 3% от БВП. Стуб има амбиции да продължи тази политика на икономии и да проведе сериозни структурни реформи. Рине пък обеща в интервю за държавната медия YLEда не е спирачка на правителствената политика и призова и бъдещия премиер “да държи под око собствената си партия да не клати лодката”. Очевидно нито една от двете страни няма да получи всичко, което е обещала на електората. Каква точно ще бъде програмата на бъдещия кабинет ще стане ясно след приключването на започналите на 18 юни официални преговори между лидерите на петте коалиционни партньори, за които няма фиксиран краен срок.
