Ако нещо може да е по-силно от страховете на магистратите от посегателства срещу тях, това е страхът те самите да не бъдат наблюдавани по някакъв начин. Изразеното пред Висшия съдебен съвет (ВСС)недоволство на главния прокурор Сотир Цацаров от поставянето на охранителни камери в съдебните сгради звучи донякъде комично, но няма шега. Реакцията на Цацаров дойде в резултат на предложените от Министерството на правосъдието и изпратени на съвета за съгласуване Правила за използване на технически средства за явно видеонаблюдение в съдебните палати. Оказа се, че те не са публикувани (това и досега не е направено), но така съдебната власт е била лишена от възможността да ги дискутира.
Главният прокурор беше убедителен и членовете на ВСС не се поколебаха да застанат зад него, отказвайки да одобрят проектоправилата, ако не бъдат коригирани. А те предвиждат видеонаблюдението да се ползва за „превенция чрез наблюдение в реално време и документиране извършването на правонарушения в обектите на съдебната власт и прилежащите им терени“. Цацаров обаче веднага усети, че дефиницията е прекалено обща и дава възможност Главна дирекция „Охрана“ към правосъдното министерство да инсталира камери практически навсякъде, включително и в кабинетите на магистратитеи в санитарните помещения на съдебните сгради.
Главният прокурор поиска ясно да се определи в кои части на съдебните сгради наблюдението е необходимо (например в коридори, общи части, прилежащи терени)и в кои части то е неприложимо (прокурорски и съдийски кабинети, тоалетни и други).Цацаров обаче не се ограничи с това и даде да се разбере, че е чувствителен на тази тема и че е чел внимателно проекта за наредба. Той изказа недоволство от това, че съдебната охрана изгражда системите за видеонаблюдение без дори да уведомява съдилищата и прокуратурите кои зони са в обсега на камерите. Шефът на държавното обвинение поиска занапред това да става след съгласуване с административните ръководители.
Като бивш съдия, давал разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства, Цацаров е загрижен и за съдбата на записите. Проектът предвижда те да се изтриват автоматично след изтичане на срока за съхранение, който не може да бъде по-малък от 30 дни. В случая главният прокурор не е доволен, че липсва свидетелство за изтриването и настоя унищожаването на записите да се документира в нарочна книга. Цацаров не приема и предимството на правосъдното Министерството на правосъдието и ГД „Охрана“ безконтролно и без ограничения да преглеждат записите, докато прокурори, съдебни началници и всички заинтересовани трябва да искат разрешение за това. В този случай разрешението също се вписва в специална книга с дата, час и цел на искането за преглед на записите – нещо, което Цацаров иска да важи за всички.
Главният прокурор държи също да бъдат определени поименно лицата, които ще имат достъп до записите, а не както е записано в проекта – „оторизирани представители на Министерството на правосъдието“. „Това трябва да са стриктно изброени длъжностни лица. Не може безконтролно всеки, който е „оторизиран“, да има тези права. И е абсурдно при разследване на престъпление и при правомощия за претърсване и изземване разследващите да искат и да чакат разрешение от директора на ГД „Охрана“, аргументира се Цацаров. И посочи, че в тези случаи изземването на записите трябва да става по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, а не по някакви си правила.
Шефът на прокуратурата има право, но и пропуска някои факти. Като например този, че наред с камерите на ГД „Охрана“, за които поне има планове и проекти съгласно Закона за МВР, много съдилища и прокуратури сами са си поставили камери, без да съгласуват наличието и местоположението им с никого. Редови магистрати посочват, че са наблюдавани безконтролно от административните си ръководители, но имало и случаи в които мониторът бил в кабинета на местния шеф на прокуратурата. За подобно взаимодействие ВСС никога не са утвърждавал писани правила, но последните три състава на съвета несъмнено са били наясно с тази практика.
Интересът, както знаем, клати феса. Преди няколко месеца ВСС се опълчи срещу намерението на Цацаров да създаде звено, което да охранява застрашени от насилие магистрати. Предложенията дойдоха пак от правосъдното министерство (във вид на промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство), но тогава главният прокурор застана зад тях, а съветът се възпротиви. Причината – Цацаров получи повече правомощия да пази магистратите от посегателства, а те се притесниха покрай охраната да не бъдат и тайно разследвани. В крайна сметка промените бяха гласувани в Народното събрание, поставяйки т. нар. Бюро по защита към главния прокурор.
Струва си да припомним обаче зададените от ВСС въпроси.Съветът поиска да знае следното:
– Подходящо ли е да се придава охраната на магистрати (в това число на съдии)на прокуратурата, която е страна в съдебния процес? Не накърнява ли такава форма на охрана равенството на страните в процеса? Не би ли могла да се развие форма на зависимост на един орган на съдебната власт от друг?
– Допустимо ли е поставяне под охрана на магистрат без изричното му предварително съгласие?
– Защо искането за охрана може да изхожда от административния ръководител на магистрата, от МВР, от ДАНС, но не и от самия него?
– Не е ли по-разумно, ако звеното за съдебна охрана към Министерството на правосъдието работи незадоволително, да се вземат мерки за подобряване на дейността му, вместо функциите му да се прехвърлят на орган на съдебната власт, за която те ще са несвойствени?
Очевидно в съдебната система всички се страхуват да не ги снимат как работят. Ако главният прокурор съсредоточава власт, която му позволява да го прави зад гърба на съдиите, това е лошо. Но ако главният прокурор надигне глас срещу опасността съдебната власт да бъде наблюдавана от изпълнителната, това е добре. На пръв поглед двоен стандарт, който може да бъде преодолян единствено с двусмислието на понятието съдебна независимост. В българския му вариант.
