По ирония на съдбата в деня, в който крал Хуан Карлос официално абдикира след 39 години на испанския престол, сънародниците му от “Ла Фурия” безславно капитулираха след шестгодишна хегемония на световната футболна сцена. “Златното поколение” на Дел Боске безапелационно спечели и прибра във витрината си една световна и две европейски титли, но на Мондиал 2014 звездният тим бе унизен от Холандия и Чили и без време си стегна багажа за вкъщи.
“На “Маракана” вече има нова надгробна плоча. Тук почива световният шампион Испания, който дойде в Бразилия, но не игра футбол.” “Испания беше като “Титаник”. Най-добрият испански национален отбор в историята отпадна от световното първенство и приключи един неповторим период. Когато шокът отмине, “Ла Роха” трябва да анализира случилото се много прецизно.” Това са две от най-колоритните заглавия в испанската преса, които обобщават краха. Шави, Иниеста, Пике, Касияс, Торес и Шаби Алонсо, както и смятаният от мнозина за футболен гений треньор Висенте дел Боске вероятно ще слязат от голямата сцена.
Реално погледнато, провалът на Испания изглеждаше предизвестен, затова големите драми са излишни. Гръбнакът на “червените” бе съставен от играчи на “Реал” (Мадрид) и “Барселона”, които са преситени от трофеи, явно са позагубили стръвта в играта си, а и са видимо уморени след над 60-те мача, които записаха през сезона. Дел Боске се предовери на любимците си, някои от които преди 20-ина дни играха финал в Шампионската лига, вместо да заложи на далеч по-свежи футболисти като Кайехон, Иско, Йоренте и Солдадо. Въпросните футболисти бяха в отлична форма, но не намериха място в разширения състав за Мондиала. За сметка на това Диего Коща, който се контузи тежко още преди двубоя “Реал”-“Атлетико” и очевидно нямаше как да бъде пълноценен, попадна в тимовия лист и игра титуляр, като се провали тотално. Съставът на Испания бе разбита команда – постоянно грешащ вратар, несигурни защитници, лесно предвидими халфове и тромав нападател. Може би най-голямата грешка на Дел Боске бе, че дори не посмя да опита да промени игровия стил на отбора, който всички съперници вече познават до най-малкия детайл.
Още с кацането си в Бразилия испанците високомерно обявиха – “ще играем нашето “тики-така”. Играта с много къси подавания, постоянно владеене на топката и постепенно стягане на обръча около противниковата врата обаче съвсем закономерно бе разбита на пух и прах от тоталния футбол, с който опонираха Холандия и Чили. И двата съперника изнасяха топката светкавично, а когато я губеха, пресираха дълбоко в полето на испанците. Агресия, бързо прегрупиране и директен футбол, това засега е печелившата рецепта на Мондиал 2014, която освен Холандия и Чили ни поднесоха Германия, Колумбия, Белгия и дори САЩ.
Статистиката потвърждава впечатленията, че първенството в Бразилия ще е едно от най-зрелищните и резултатни. След изиграните 16 мача от първия кръг 32-а отбора отбелязаха общо 49 гола, или по 3.06 попадения на мач. Досегашният рекорд за най-много отбелязани голове в първите двубои бе 46 на първенството в Япония и Южна Корея през 2002-ра. Бяха регистрирани едва две равенства, а само шест отбора – Камерун, Гърция, Хондурас, Иран, Нигерия и Португалия, не успяха да се разпишат в отсрещната врата от първия си опит. Попаденията вероятно щяха да са дори с няколко повече, ако съдийски гафове не бяха ощетили някои тимове.
Именно представянето на реферите засега е черното петно на колоритния Мондиал 2014. Съдии от всички краища на света направиха груби грешки, недопустими дори за квартално мачле. Началото постави неадекватният и некомуникативен японец Нишимура, който подари победата на Бразилия срещу Хърватия, отсъждайки комична дузпа. Освен това отмени напълно редовен гол на Ивица Олич за “неправилно дишане”. Звездата на Мексико Джовани дос Сантос не можа да се зарадва на нито един от двата си перфектни гола срещу Камерун, които незнайно защо бяха отменени от колумбиеца Вилмар Ролдан и помощниците му. Добре че все пак попадението на Орибе Пералта бе зачетено и с него справедливостта в мача бе възстановена. Скучното нулево реми между Нигерия и Иран можеше да бъде избегнато, ако еквадорският рефер Карлос Вера не бе видял, вероятно единствен, нарушение на Ахмед Муса срещу иранския вратар Алиреза Хаджиджи миг преди топката да попадне в мрежата. Сърбинът Милорад Мажич пък прекали с реверансите за Германия. Въпреки че португалците изоставаха с 0:3 и играеха с 10 души срещу Бундестима, те не получиха кристалночист наказателен удар за фаула на Хьоведес срещу Едер в пеналта.
Играчите и треньорите също участваха в ситуационни комедии. Бразилецът Марсело си заби куриозен автогол и зарадва стоящите далеч от него хървати, а същото направиха босненецът Сеад Колашинац и хондурасецът Ноел Валадарес. Вратарят на Испания Икер Касияс асистира на холандското острие Робин Ван Перси за четвъртото попадение във вратата му, което окончателно сломи иберийците. Колегата му на руската врата Игор Акинфеев подхвърли топката в мрежата си след далечен удар на Лий Кеун-Хо. Изнервеният Кристиано Роналдо пък стана за смях, когато при изпълнение на специалитета си – пряк свободен удар, уцели единствения германец, направил стена. В същия стил се прояви и Уейн Рууни. Той изпълни такъв безподобен корнер срещу Италия, че топката дори за миг не влезе в игра. Роналдо вероятно е бил в още по-лошо настроение след мача, когато телевизионните камери показаха как треньорът на Германия Йоахим Льов се е ръкувал с него, след като преди това обилно си е изсекнал носа. А физиотерапевтът на Англия Гари Люин от лекуващ се превърна в пациент, изкълчвайки глезен в радостта си след гола на Даниел Стъридж във вратата на “адзурите”.
Очертава се доста сериозна надпревара за голмайсторския приз. Цели седем футболисти – Томас Мюлер (Германия), Робин ван Перси и Ариен Робен (Холандия), Неймар (Бразилия), Манджукич (Хърватска), Карим Бензема (Франция) и Тим Кейхил (Австралия), са отбелязали две или повече попадения в турнира досега. С изключение на “кенгуруто “, всички останали голаджии имат шанс да продължат напред в елиминациите. Именно реализаторите изпъкват в шампионата, а другото доказателство за ефективността им е 100-процентната успеваемост от бялата точка – 7 от 7 реализирани дузпи. След първите 32 изиграни мача най-добър баланс – средно по 2 точки на среща, постигнаха тимовете от Южна и Северна Америка. Южноамериканците имат пет победи, реми и две загуби, докато САЩ, Мексико и Коста Рика донесоха успехи на северноамериканските съседи. Европейците се представиха на приливи и отливи с осем победи и седем загуби, докато голямото разочарование бяха отборите от Азия и Африка с едва една победа (Кот Д`Ивоар срещу Япония с 2:1) в 11 срещи.
