Гърците щели да ни отнемат туристите. Така поне писаха една дузина медии през седмицата. Южните ни съседи били въвели фиксирани цени в ресторантите, с 30% по-ниски, за да ни скроят шапката. Чак пък толкоз да са се уплашили от нас византийците е твърде съмнително. Но вярно или не, нашенските хотелиери веднага скочиха да се бранят и се появиха статии как гръцкото море щяло да ни излезе солено, колкото и да паднат цените.
“Не се хващайте на тия византийски номера, безплатен обяд няма” – рече видният разбирач на туризма Благой Рагин. Така е, но и българските номера си ги бива. Добре си ги знаем. Затова не е чудно, че който може, ходи в Гърция и Турция на почивка. И не се връща повече у нас, щом види какво е там, колкото и “солено” да е. Статистиката е красноречива – милион и половина българи пресичат южната граница на година, а по нашето Черноморие летовниците с BG паспорти са една трета от тях.
Защо така ли? Ами по много причини. И цената също е сред тях… Дори и без споменатата промоция от 30% за това лято плажът на Егея е много по-достъпен в сравнение с несебърските дюни. При 3 евро за кафе и още две за минерална вода може да се ползва чадър с два шезлонга в който и да е от гръцките курорти. А у нас само таксата за сянката, без консумация, е минимум 15 лв. (7.5 евро). Да не говорим за огромните свободни зони и рехавото застрояване на Халкидики…
И за слепия е видно, че нещо сметката на нашенските плажни бизнесмени не излиза. Тумбите германски пенсионери и други олинклузив туристи от бившите соцстрани никак не са за предпочитане пред българите, които пръскат от два до три пъти повече пари в Гърция и Турция. Но находчивите предприемачи, които си избраха цял заместник-министър на туризма (б.а. Бранимир Ботев), са измислили как да си го върнат на “продажниците”, дето не си харчат парите в Родината. Топлата връзка в Министерството на икономиката и енергетиката е осигурила 3.1 млн. лв. за масираната пропаганда, която да насочи българите към Черноморието. Поредните тв клипчета, билбордове и интернет рекламки, които ако не плажовете, то със сигурност ще напълнят сметките на шепа фирми, неясно как се очаква да създадат позитивен имидж на България сред гражданите й. Вероятно уважаемите служители на икономическото министерство не са чували, че добър имидж се гради с качествено обслужване и достъпни цени, а не с благи приказки и накипрени реклами. Истината е, че не гръцките номера, а мизерните условия и липсата на подготвени кадри у нас са основният проблем на българския туризъм.
