Българската народна банка (БНБ), съгласувано с правителството, предприе светкавични действия по стабилизирането на Корпоративна банка и на нейната дъщерна институция "Креди Агрикол България", която банката закупи десетина дни преди драматичните събития, довели до поставянето й под специален надзор.
Днес УС на БНБ постави и "Креди Агрикол България" под специален надзор, отне правата на Корпоративна банка като неин акционер и повери управлението й на квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчева. Според изявлението на управителя на БНБ Иван Искров, след като бъде направена подробна оценка на състоянието на активите и пасивите на двете банки, "БНБ заедно с правителството ще предприеме действия за увеличаване на капитала на банковата група КТБ (тя включва Корпоративна банка и "Креди Агрикол България"), като в рамките на законовите си правомощия ще разпореди увеличението му да се поеме от държавната Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете". Целта е на 21 юли и двете банки от групата да отворят врати.
Какво се крие като процедури зад това изказване на управителя на БНБ и защо е нужен един месец срок, за всички тези действия. На първо място нужно е време – между една и две седмици, за да могат квесторите заедно с външни одитори да оценят загубите, които бяха причинени на Корпоративна банка от действията срещу нея през последните десетина дни. С размера на тези загуби ще бъде намален сегашният капитал на банката. Анализът на привлечените средства трябва да покаже какви тегления могат да се очакват при отварянето на клоновете на Корпоративна банка и на "Креди Агрикол България" и възстановяването на операциите им. Когато конкретните суми за необходимата за двете банки финансова подкрепа бъдат изяснени, трябва да се направи разпределение, каква част от нея ще поеме Фондът за гарантиране на влоговете и каква Българска банка за развитие, която е собственост на Министерството на финансите. Тогава ще се вземе решение каква част от финансовата подкрепа да бъде под формата на увеличение на капитала (такова задължително ще има) и каква част ще е под формата на депозити или други финансови инструменти, с които Фондът и ББР ще участват във възстановяването на дейността на Корпоративна банка и "Креди Агрикол България". Има чисто правни процедури за намаляване на капитала вписването на новите акционери в Корпоративна банка и други подобни, които изискват време. След като всички те приключат, Фондът за гарантиране на влоговете и ББР ще бъдат де факто собствениците на двете кредитни институции. Заради по-високият размер на финансовият си ресурс, с който разполага Фондът ще има по-голям акционерен дял от ББР. В този смисъл не може да се говори за одържавяване на Корпоративна банка и Креди Агрикол, тъй като парите във Фонда не са държавни. Те са събирани методично години наред от редовните вноски, които търговските банки правят в него. След като поемат контрола на банката Фондът и ББ ще имат за задача да стабилизират напълно дейността й и да я продадат на частни инвеститори и то така, че да възстановят парите, които са вложили за подкрепата й. Така че след време и Корпоративна банка и "Креди Агрикол България" отново ще станат частни. В чии ръце ще попаднат и дали ще бъдат продадени на "Държавния фонд на Султаната на Оман", на "Внешторг Банк" или на някой друг инвеститор едва ли някой може със сигурност да каже от сега. Впрочем всякакви спекулации по тази тема са безсмислени. Навремето когато италианската "УниКредит" трябваше да бъде рекапитализирана, тогавашният й главен изпълнителен директор Алесандро Профумо не се поколеба да привлече парите на управляваната от Моамар Кадафи Либийска държава и Либийска Централна банка. И никой в Европа или по света не го обвини за това.
Важното в случая за КТБ е, че БНБ и правителството в рамките на два дни – от 20 юни по обяд, до ранният следобед на 22 юни успяха да съгласуват по между си и да вземат най-вярното решение за овладяване на тежката ситуация, създала се в следствие на масираните тегления от Корпоративна банка. Безспорно е бил нужен поне ден, за да се оценят правните и финансови възможности за подкрепа на Корпоративна банка и БНБ да съгласува действията си с правителството. Може би затова на първата пресконференция на 20 юни управителят на БНБ не изглеждаше така убедителен и солиден както на втората, която даде в неделя. Правителството също не може да бъде обвинено в бездействие и да се правят аналогии със случая от 2008-а когато оказа подкрепа на една друга банка. Двете ситуации са напълно различни. През 2008-а правителството даде депозит на една банка подложена на сериозен натиск от тегления, който моментално бе блокиран в БНБ. Целта бе с този депозит да бъдат изпълнение критерии за ликвидност по финансови споразумения, които нашата банка бе сключила с външни кредитори, за да не станат вземанията им предсрочно изискуеми. С тези средства не са били плащани депозити нито у нас, нито в чужбина. Веднага след като тегленията от българската банка бяха овладяни, тя върна на държавата депозита заедно с дължимите лихви.
В случая с Корпоративна банка става дума за съвсем различна ситуация. Банка е затворена и с получените пари от Фонда за гарантиране на влоговете и от ББР ще трябва да се плаща. С други думи те няма да бъдат възстановени веднага след като Корпоративна банка и "Креди Агрикол България" отворят врати. В този смисъл правителството – доколкото министерският съвет определя двама от шефовете на Фонда и доколкото Министерството на финансите притежава 99.995% от капитала на ББР не могат в деня на затварянето да заявят с какви суми ще участват в рекапитализацията. Затова е нужно време, най-малкото за да бъдат преценени всички правни възможности за намеса, защото утре някои политически сили, могат да започнат да кряскат, че правителството е ощетило данъкоплатците и дори да се опитат да търсят наказателна отговорност на членове на кабинета на Пламен Орешарски, за неговите действия по този случай. Помните ли какво направи през 2010-а тогавашният финансов министър Симеон Дянков с договора за депозит, който през 2008-а правителството даде на частната банка с нарушена ликвидност. Разсекрети го и започна гръмогласно от трибуната на Народното събрание да иска обяснение, защо една банка е била подкрепена с държавни пари. Това скандално поведение членовете на сегашният кабинет на Пламен Орешарски го помнят и знаят, че то може да се повтори. И въпреки това изпълнителната власт заедно с БНБ реагираха максимално бързо и взеха единственото възможно и вярно решение за стабилизирането на групата на Корпоративна банка.
Решение на БНБ от 22 юни
Управителният съвет на Българската народна банка след подробен анализ на ситуацията, създадена от недостига на ликвидност на Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество – бивша "Креди Агрикол – България" (банковата група КТБ) заявява:
– Потвърждаваме поставянето на КТБ под специален надзор, както и прилагането на същата мярка към нейното дъщерно дружество.
– Недостигът на ликвидност в банковата група КТБ е изолиран случай от цялата банкова система и не е свързан с функционирането на останалата част от банковия сектор.
– На основание на тези констатации Управителният съвет на БНБ:
1. Постави Креди Агрикол България ЕАД под специален надзор за три месеца;
2. Назначи за квестори Станислав Георгиев Лютов и Елена Здравкова Костадинчев;
3. Отстрани от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет на Креди Агрикол България ЕАД.
С цел запазване на финансовата стабилност на страната Българската народна банка с пълната подкрепа на правителството ще извърши следните действия:
– Ще възложи на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор за срок от десет дни;
– Ще бъдат предприети действия за отписване на капитала на акционерите на банковата група и отнемане на техните права в съответствие с предвидените от закона процедури;
– С цел запазване на дейността на банковата група КТБ при нейното оздравяване БНБ заедно с правителството ще предприеме действия за увеличаване на капитала й, като в рамките на законовите си правомощия ще разпореди увеличението му да се поеме от държавната Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете.
Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти.
Необходимите действия ще бъдат предприети до 20 юли тази година.
Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество ще отворят на 21 юли в 9.00 часа.
