Финансите и общините влязоха в люта битка, която отсрочи с една седмица проектопромените в такса смет. Затова и ведомството на министър Петър Чобанов не можа да спази срока, който само си бе определило – 18 юни, и направи просрочие от една седмица. Крайният резултат, който бе оповестен на 24 юни, донесе най-голямата новина: Размерът на такса смет ще може да се определя от общините
според количеството изразходвана вода
от домакинството. Това предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, които са подготвени от Министерството на финансите. Причината за тези промени е, че от 2015 г. данъчната оценка на имотите вече няма да може да се използва за определяне на такса смет.
Какъв да бъде размерът на таксата ще може да се определя и по други начини.
За пълна яснота предлагаме и цитат от проекта, който формулира промените:
„За определяне размера на таксата за битови отпадъци общинският съвет избира една или няколко от следните видове основи за пропорционално разпределение на разходите:
1. индивидуално измерено количество битови отпадъци за имота;
2. количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци;
3. брой ползватели на услугата в имота или натурален показател използвано количество вода в имота.
(4) В случаите по ал. 3 общинският съвет може да избере различни основи за отделните населени места или части от тях и/или за отделните услуги по чл. 62, ал. 2. Основата не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната отчетна/балансова стойност, пазарната им цена или площта им. „
Точка първа изисква творчество от кметовете и общинските съвети, но в общи линии всичко се свежда до закупуване на чували от домакинствата, в които да събират и изхвърлят сметта. Според представител на местните власти най-приложим е
опитът на Истанбул – торби с баркод
Хората си купуват чували за боклук със стикер. В цената им влиза такса смет. Фирмите, които събират боклука, отчитат броя на торбите и количеството в тях по баркода. Контейнерите не са разрешение на проблема с управлението на отпадъците. Първо, те пълнят улиците и пречат на движението. И второ, няма по-грозна гледка от нова луксозна кооперация с три миризливи контейнера пред нея.
Проблем при използването на чувалите със стикер може да са бездомните кучета, които ще разкъсват торбите. Още по-голям проблем са мизерстващите, които се изхранват от кофите, събирайки вторични суровини и храна. Това може да се избегне, ако се спазва часът за изхвърляне, който съвпада с прибирането на сметта.
Точка втора е най-лесната за приложение и тя се използва в много малки населени места с еднофамилни къщи – например кварталите на София в полите на Витоша. Там пред всеки дом има малка „семейна“ кофа и таксата се смята според броя на изхвърлянията й. Това е най-точният и най-неманипулируем начин за измерване на количеството произвеждан боклук, а оттам – и на таксата за него.
Трета точка също е ясна за изпълнение в частта си брой ползватели, проблемът е, че пряка връзка с обема на сметта няма. Колкото до използване за база на сметките за вода, не е ясно доколко съответните водни дружества ще са склонни да дават без обструкции тази все пак фирмена информация. За потребителите тези сметки също могат да се окажат неприкосновена семейна тайна.
Затова общините бяха предложили „в случаите, при които общинският съвет е избрал за основа натурален показател – изразходвано количество вода(лв./куб. м), изразходвана електрическа енергия (лв./кWh) или изразходвана топлинна енергия (лв./мWh) за недвижимия имот или други, доставчиците на съответните услуги на крайните потребители (да) предоставят на общините необходимата информация за определяне на таксата за битови отпадъци“. Този текст обаче не влезе в проекта на Финансите, пуснат за обсъждане.
Голямата победа
на здравия разум след четвърт век своеволия обаче е фактът, че абсурдът такса смет да се определя на база данъчна оценка на имота от началото на следващата година вече е забранен.
Общините обаче продължават да настояват сами да избират базата за смятане на такса смет според съображенията изказани от тях в процеса на обсъжданията от началото на годината насам. Затова освен показатели като лв./човек, лв./куб. м използвано количество вода кметовете искат да се включат и лв./kwh изразходвана еленергия , лв./кв. метър разгърната застроена и/или незастроена площ. Финансите засега отказват многообразието.
Общините обаче, след като настояваха месеци наред по-бързо да се обсъдят промените и проектът да се подложи на публично обсъждане, сега скачат срещу закъснението. Те искат поне шест месеца гратисен период за въвеждането на новите бази, което означава, че системата няма как да заработи по-рано от януари 2016, при все че от Министерството на финансите натискат това да стане от началото на следващата година. И са прави!
Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) настоява
прилагането на новата методика
за определяне на такса смет да бъде отложено във времето, а обсъжданията да продължат. Конкретната забележка на общините е: „Срокът за влизане в сила на закона трябва да бъде съобразен с реалистичните срокове за разглеждане и приемане на законопроекта и технологичното време за приемане на решения от страна на общинските съвети“.
НСОРБ не е приело новата методика, тъй като ако тя влезе в сила, таксата смет ще се вдигне от два до пет пъти. В това предложение дори минималните размери са над сегашните стойности. Друга причина е, че методиката била направена изключително сложно.
Въвеждането на нова методика за изчисляване на такса смет от 2015 г. е по искане на бизнеса с цел таксата да се определя според количеството отделян отпадък. Сега, зависейки от данъчната оценка на имота или балансовата му стойност, тя много повече прилича на данък.
Както вече писахме, новият проект не обръща никакво внимание за дублираното плащане на такса смет – плащаме такса „опаковка“, но таксата „смет“ не намалява. На този парадокс наблегна екологът Васил Маргаритов . Ако се вдигне потребителският налог върху опаковките, фирмите ще започнат да обръщат още по-сериозно внимание на разделното събиране на отпадъците, това ще превъзпита гражданите и от реализираните икономии такса смет може да намалее. Това ще бъде една стройна и най-вече справедлива система, защото този, който купува повече стоки и изхвърля повече опаковки, ще плаща повече и обратното. Като цяло такса смет може да намалее с до една трета от сегашните си нива.
Към това мнение се присъедини и Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Тя потвърди, че има желязна логика с такива мерки да се стигне до орязване на „данък боклук“. Лобито на производителите обаче било силно и натискало Министерството на околната среда и водите рециклирането на опаковките да не поскъпва. Ситуацията ще става все по-заплетена и по-лоша за гражданите, защото самото покриване на екостандартите ще оскъпи боклука до пет пъти. А България няма как да се измъква дълго от тях, защото ни чакат солени санкции.
Еколожката Малина Крумова също подкрепи този начин на мислене. Тя твърдо отстоява принципа за боклука да се плаща според генерираното количество, а не по този административно най-лесен, но крайно несправедлив за населението начин – върху квадратурата на имота. Запитахме я как може да се измери „произведеният“ отпадък в големите панелни комплекси. Тя отговори, че според нея контейнерите там трябва да се премахнат и да се премине към специални найлонови пликове, които домакинствата да закупуват. По този начин ще се реши въпросът не само за количеството отпадък, но и за разделното му събиране, защото съответната община ще определи график за събирането и сметоизвозването на различните видове „полезни“ отпадъци.
