Набедена, охулена и ругана от всички посоки по случая с Корпоративна банка, прокуратурата нададе отчаян вопъл за пощада. Така поне звучат последните реплики от устата на човека, над когото по конституция е само Господ. А той каза: „Вината на прокуратурата е тотална. Всички твърдят, че прокуратурата е виновна за всичко. Ние се превръщаме в един универсален сапун за пране, с който всеки се опитва да си мие ръцете!“ Думите, естествено, са на главния прокурор Сотир Цацаров. Причината – ролята на държавното обвинение в скандала между Цветан Василев и Делян Пеевски.
Седмицата започна с репликата: „Убиецът вика: Дръжте убиеца!“ Изплака я Пеевски, след като Василев съобщи, че е получил заплашителен есемес със следното съдържание: „Давам ти последен шанс. Знам, къде се намираш. Не ме карай да върша глупости. Ще те намеря.“ Очевидно банкерът изпитва силно „доверие“ към българската прокуратура, щом решава да сподели станалото първо с австрийския вестник „Дер Щандарт“. С пояснението, че именно заради този есемес е продължил престоя си във Виена. Както и че още на 22 май е получил телефонно обаждане, от което узнал, че срещу хонорар от 5 млн. долара Пеевски търсел убиец, чието име вече се знае.
Цветан Василев се обръща към криминалната служба във Виена и тя започва разследване. Досега не е потвърдено, че е открита процедура по издаване на европейска заповед за арест на Пеевски. Но австрийската преса е с твърда версия за случващото се. Ставало дума за много повече от спор за кредити в размер на стотици милиони. Това „много повече“ е проектът „Южен поток“, независимостта на българската съдебна система, намесата на българското правителство в обществени поръчки и успешните приватизационни сделки на двамата предприемачи. Специално по повод на „Южен поток“ е пояснено, че фирмите победителки в търга печелят обществената поръчка за изграждане на газопровода на 27 май. Но Цветан Василев установява, че Пеевски вече е поел контрола над неговите дялове. „Бях сляп, сега си плащам за това!“, твърди мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ).
Та по този повод родната прокуратура се възползва от шанса да позакърпи отчайващия си имидж. Особено след като се дочу, че единият от задържаните преди две седмици по разследването за опит за убийство на Пеевски май бил защитен свидетел на австрийските власти по сигнала за готвено убийство на Василев. Ако в чужбина се води разследване за подобен конфликт между двама знакови българи, държавното ни обвинение си вкарва автогол, като не реагира. Вероятно затова само ден след получаването на въпросния есемес заместник главният прокурор Борислав Сарафов обяви, че Цветан Василев е изпратил сигнал до Цацаров с прикрепено към него копие на жалбата си до австрийските власти.
Делян Пеевски също не стоя със скръстени ръце. Той контрира със сигнал за набеждаване срещу банкера и „двама негови храненици в прокуратурата“, чиито имена обаче не изрече. Любопитното е, че Пеевски наблегна на версията, усещане за която имат всички – че скандалът се е превърнал в „пошъл турски сериал“, целящ отклоняване на вниманието. Но ако общото усещане е, че докато върви сериалът, менторите на Пеевски разпределят за пореден път държавата, неговото виждане е различно – ставало дума за суми „от милиард и нещо“, отклонявани от КТБ към свързани с мажоритарния й собственик лица. Сценарият за отклоняване на вниманието го пишели във Виена „клакьорчетата“ на Василев – Ернст Гайгер (шеф на 3-и отдел във Федералната криминална полиция на Австрия и близък на международния аферист Барак Алон) и журналистът Маркус Бернат.
Пеевски разшири контраатаката, след като бе разпитан в столичното следствие. Според него Цветан Василев не се връщал в България не заради заплахите, а защото се страхувал от гнева на вложителите в поставената под надзор КТБ. В стремежа си да се изкара жертва депутатът от ДПС изрази наченки на съжаление, че охраната му е подала сигнал. „Може би трябваше да бъда убит и всички щяха да са доволни?!“, попита риторично Пеевски. След което потвърди тезата си, че всичко това му се случва, защото отказал да подкрепи медийно „мегаломанските амбиции на Цветан Василев да стане министър-председател и да овладее цялата държава“.
Пеевски обаче също не падал по-долу – според депутата от БСП Антон Кутев той пък имал амбиции да е вътрешен министър и силов вицепремиер, какъвто беше в кабинета на ГЕРБ Цветан Цветанов. Според Кутев постът „шеф на ДАНС“ бил резервен вариант за депутата от ДПС, а ставащото сочело че „някой се опитва да събори и следваща банка, дори валутния борд, а оттам и държавата“. А ДАНС и прокуратурата трябвало да видят „кой стои зад това“.
Засега обаче прокуратурата явно не мисли в такива мащаби. И се прави, че не чува задавания все по-настойчиво въпрос има ли заговор за сриване на КТБ чрез масово теглене на вложените в нея средства на големи държавни дружества. За да демонстрира безпристрастие, държавното обвинение подхвърля залъгалки като тази, че Националната агенция за приходите (НАП) установила данъчни задължения на майката на Пеевски – Ирена Кръстева. Това станало в рамките на ревизията, назначена от прокуратурата след сигнала на „Протестна мрежа“ срещу Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков. Главният прокурор Сотир Цацаров не посочи конкретна сума, тъй като окончателният акт на приходната агенция не бил получен, нито пък каза дали задълженията на Кръстева са в качеството й на физическо лице или се водят на притежаваните от нея еднолично „Нова българска медийна група холдинг“ и „Балканска медийна компания“ (втората е едноличен собственик на капитала на първата и на още половин дузина дружества). Не стана ясно и дали въпросните задължения са просрочени.
В нервозните си обяснения пред медиите Цацаров беше категоричен, че не е образувано разследване срещу служители на КТБ за източването на банката, каквито спекулации направи близко до Пеевски електронно издание. Главният прокурор призна, че подобни писания наливат масло в огъня и целят да разклатят банковата стабилност. Прокуратурата обаче не можела да се намеси, защото разпространяването на слухове, увреждащи имиджа на КТБ, не било престъпление, а административно нарушение съгласно Закона за кредитните институции. Тук някъде Цацаров подхвърли другата добра новина – че делото за опит за убийство на Пеевски, по което бяха арестувани Георги Христов, Красимир Методиев и Венцислав Върбанов, ще бъде прекратено най-късно в края на седмицата. По делото нямало никакви данни за опит за убийство, а само за „замислено планирано проследяване чрез електронно устройство“.
По някое време журналистите все пак успяха да ядосат главния прокурор. А той се ядоса не защото медиите не го разбират, а заради недоверието им. Вместо да ловят всяка дума от „есемес-сагата“ между Василев и Пеевски, журналистите трябвало да си задават въпроса „какви реплики си разменяха в Аспарухово“ и да повярват, че прокуратурата не е на страната „на единия есемес-автор“. „Ако това е основната точка в дневния ред, ами дайте да си ходим и вие да си ходите!“, призова патетично Цацаров. Да, ама заиграването с варненския потоп е прекалено елементарно, за да отклони интереса от сблъсъка на властелините.
Дано обаче Цацаров не стигне до пълно екзистенциално отчаяние, на което навежда признанието му, че „едно от най-безумните неща е времето, в което живеем“.На него като гражданин всичко това му омръзнало. И пак като гражданин пита: „Не ви ли омръзна на вас самите цялата тази сага? Не омръзна ли на обществото всичко това? Размяна на заплахи за убийство, размяна на есемеси – с неизвестен подател, разбира се, но всеки предполага койe. И най-вечe размяна на сигнали. Извинявайте, но прокуратурата не може да си свърши нормалната работа от сигнали, които се разменят от Делян Пеевски и Цветан Василев. Хайде, стига с този абсурден есемес театър! Това ли е най-важното? Питайте ги тях с каква цел се прави. Питайте ги, аз не мога да предполагам…“ А на обществото му омръзна да чака оставки на висши прокурори.
В резюме Цацаров прозвуча така: оставете ги да се оправят, те не са интересни. А ако случайно са ви интересни, питайте си ги сами. И разберете най-сетне, че главният прокурор може да говори като гражданин, на когото му е писнало. Особено когато случаят е твърде неудобен, за да действа като главен прокурор.
