Става дума за атентат срещу банката – това е определението, което финансистът Емил Хърсев даде пред медиите за събитията отпреди десетина дни. Може би това бе най-точната характеристика. Трябва да различаваме кога някой е болен и кога е ударен с тухла по главата. А Корпоративна банка бе ударена с много тухли по главата. Цялото това говорене на медиите срещу нея предизвика проблемите“, разви мисълта си Хърсев и подчерта, че прокуратурата също е допринесла за атентата срещу банката, като е повдигнала обвинение срещу подуправителя , ръководещ „Банков надзор“ Цветан Гунев.
Думите на Хърсев ще се сторят твърде силни на мнозина, но те са изключително верни. Въпросът е защо не бяха предприети мерки за ограничаване на медийните клевети срещу Корпоративна банка. Най-малкото БНБ би трябвало да упражни дадените й по закон правомощия и
да наложи жестока административна глоба, на медията
разпространила анонимката на мнимия служител от управление „Банков надзор“, която клеветеше подуправителя Цветан Гунев, че си затварял очите за нередности в Корпоративна банка. Едва ли някой се съмнява, че ако такова наказание бе наложено, останалите средства за масова информация щяха сериозно да се замислят преди да разпространяват всевъзможни небивалици за банката. Очевидно Централната банка не иска да рискува със съдебни дела. Тук се налага да напомним нещо важно: до 2007-а
всички административни актове на БНБ бяха необжалваеми
пред съда. Тази привилегия обаче й бе отнета и сега всеки санкциониран от Централната банка може да я съди. В същото време обаче финансовата и в частност банковата стабилност са важен елемент от националната сигурност. Това не са празнословия, а постулати, записани в нормативни документи, засягащи тази тема. След като това е така, не е ли редно в Закона за БНБ или в Закона за кредитните институции да бъде записано, че при възникването на форсмажорни обстоятелства, заплашващи стабилността на банковия сектор, БНБ да получава извънредното правомощие административните й мерки да не могат да се обжалват? Това би било сериозна превенция срещу всякакви безотговорни фактори, които атакуват банковия сектор, и ще осигури ефективна защита за интересите на вложителите.
Неслучайно всички сериозни коментатори подобно на Емил Хърсев обръщат внимание на приноса на Главната прокуратура за атентата срещу Корпоративна банка, като повдига обвинение срещу подуправителя Цветан Гунев. Тези й действия в един момент могат сериозно да ощетят бюджета.
Не е изключено, след като одиторите оценят загубите на Корпоративна банка, причинени от изкуствено предизвиканата паника, бившите вече акционери на Корпоративна банка – дружеството „Бромак“, Държавният фонд на Султаната на Оман и други такива, да заведат в европейските съдилища
дела срещу българската държава в лицето на Главна прокуратура
за причинени им щети в размера на установените загуби. Ако това стане и ищците спечелят тези дела, присъдените им компенсации ще трябва да бъдат платени от държавния бюджет, или с други думи от данъкоплатците. Това неведнъж се случвало и въпросът е дали всички граждани трябва да плащаме за нескопосани решения (или користни игри?!) на разни държавни органи. Ако се стигне до подобни дела и присъди във вреда на държавата, редно е тя да заведе регресни искове към всички лица, които със своето действие или бездействие са довели до събитията в банковия сектор. И ако тези искове са за суми в особено големи размери, вероятно е редно да бъдат образувани и съответните наказателни производства срещу лица предизвикали паниката. Защото ще става дума за значителни щети, без значение дали това е направено волно или неволно.
Може би трябва да се обсъди и още едно, още по-радикално решение. Добре е в Закона за съдебната власт да бъдат въведени текстове, които да забранят на правоохранителните органи да разследват и да повдигат обвинения срещу служители на надзорни органи, свързани с тяхната надзорна дейност (а не за всякакви други деяния). Ясно, че нито Национална служба „Полиция“, нито прокуратурата имат експертен капацитет да оценяват работата на надзорите. По тази причина всякакви действия срещу тях винаги ще имат по-скоро репресивен, отколкото правоохранителен характер. Разбира се, когато става дума за измама, за съставяне на документ с невярно съдържание и други от този род, полицията и прокуратурата задължително трябва да разследват и ако има престъпление, да повдигат обвинение срещу уличените. Но те да оценяват дали надзорът правилно е ревизирал определени кредити е просто смешно.
