Квесторите на Корпоративна банка й на дъщерната й "Креди Агрикол България" подписаха договори с три одиторски компании, които ще направят оценка на активите и на финансовото състояние на двете кредитни институции, поставени под специален надзор. Според източници на в. "БАНКЕРЪ", за да бъде извършена цялостна оценка на кредитните портфейли на двете банки за десет дни, са назначени около четиридесет одитори, и то тесни специалисти в банковия одит. И тъй като нито една от специализираните в това компании не поддържа такива екипи у нас, БНБ съобщи на 25 юни, че активите на Корпоративна банка ще се оценяват от три фирми. Това са "Делойт Одит" ООД, "Ърст енд Янг" ООД и "АФА" ООД. Последната ще ревизира и активите на "Креди Агрикол България". С цел да се оптимизира управлението на двете поставени под особен надзор кредитни институции бяха разместени и квесторските екипи, които вече са поели управлението им.
Станислав Лютов и Елена Констадинчева, които първоначално бяха пратени в "Креди Агрикол България", поеха Корпоративна банка. А "Креди Агрикол България" е поверена на Христина Стамова и на Божидар Аршинков, който замени първоначално номинираната за квестор Славияна Данаилова-Велева. Промените са напълно логични и целесъобразни, защото Лютов е човек с опит в управлението на активи на големи банки и фирми. Ще припомним, че през 2000-а той бе назначен за синдик на една от най-големите държавни кредитни институции, която бе обявена в несъстоятелност още през 1996-а. Става дума за МИНЕРАЛБАНК. Именно Лютов успешно приключи сделката по продажбата на активите й на тогавашната РОСЕКСИМБАНК, която по-късно се трансформира в "ДЗИ Банк". Две години по-късно той бе назначен за синдик на авикомпания "Балкан" и благодарение на успешните му действия нито един самолет на кампанията не бе арестуван заради това, че тя е обявена в несъстоятелност.
Христина Стамова пък бе синдик на фалиралата в края на 1996-а ЕЛИТБАНК. Божидар Аршинков има опит като банкер – допреди две години бе в мениджмънта на "Креди Агрикол България", след което стана изпълнителен директор на "Ти Би Ай Банк"
Между 25 юни и 5 юли
най-важна ще е ролята на одиторските екипи
Именно те ще трябва да оценят каква е загубата на двете банки от групата на КТБ, с която трябва да бъде намален капиталът им. За да получи БНБ правно основание да вкара Фонда за гарантиране на влоговете и Българската банка за развитие като собственици в Корпоративна банка, и съответно в "Креди Агрикол България", загубата трябва да е над 650 млн. лева. Този праг произтича от чл.117 на Закона за кредитните институции, според който до принудително намаляване на акционерния капитал се прибягва при условие, че натрупаната от банката загуба не може да бъде покрита от резервите й с общо предназначение, включително и от неразпределените печалби от минали години. Само при това условие може да се приложи чл.116, ал. 2, т.5 и т.8 от същия закон, в които пише:
"БНБ може да разпореди принудително увеличаване на капитала, включително като лиши досегашните акционери от право да участват в увеличаването" или "БНБ може да разпореди и принудително намаляване на акционерния капитал на банката с размера на натрупаната от банката загуба".
За да се изпълнят тези условия, се активира хипотезата, описана в чл.118 от Закона за кредитните институции, където е казано: "В случаите по чл.116, ал.2, т.5 или т.8 БНБ може да разпореди увеличаването на капитала да бъде извършено под условие, че новите акции ще бъдат придобити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или от одобрени от БНБ финансови институции."
Тъй като
сегашният собствен капитал на Корпоративна банка
който включва акционерния капитал, резервите и неразпределената печалба, е около 630 млн. лв., одиторите би трябвало да констатират загуба вследствие на събитията от изминалите две седмици, не по-малка от 650 млн. лв., за да няма никакви правни пречки акциите на досегашните собственици да бъдат обезсилени и капиталът на банката да бъде принудително увеличен с пари на Фонда за гарантиране на влоговете и на ББР. Така Корпоративна банка и "Креди Агрикол" ще се сдобият с нови собственици. Те ще трябва да я стабилизират и да осигурят нормалната й дейност след 21 юли, когато двете банкище отворят врати.
Изключително важно е
на кои хора ще бъде поверено управлението
на Корпоративна банка, след като тя възстанови операциите си. В органите й за управление по никакъв начин не бива да попадат лица, които обществото по един или друг начин свързва с партията, чиито членове играха активна роля в банковия екшън. Става дума дори за доказан мениджър, като например Димитър Тадаръков, чиято обвързаност с Ахмед Доган бе широко коментирана през годините, и то не само когато оглавяваше фонд "Земеделие". Допусне ли БНБ и правителството хора, спрягани за близки до властта, да бъдат вкарани в управлението на Корпоративна банка, винаги ще съществуват съмнения. Превенцията срещу подобна опасност е след като Фондът за гарантиране на влоговете и ББР поемат контрола върху Корпоративна банка, в надзорния й съвет да бъдат привлечени експерти с репутация в банковото дело. Такива биха могли да бъдат бившите подуправители на БНБ Емилия Миланова и Димитър Димитров, както и професорът по банково право Валери Димитров. Защото именно от доброто управление на Корпоративна банка и на дъщерната й "Креди Агрикол България" ще зависи колко бързо те ще бъдат продадени на стратегически инвеститор. А от тази продажба пък зависи Фондът за гарантиране на влоговете и ББР да възстановят напълно средствата, които ще дадат за оздравяването на актакуваните кредитни институции.
