БНБ няма право да обезсилва акциите на публично дружество като Корпоративна банка. Това коментират някои юристи, позовавайки се на разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Извънредните мерки, които Централната банка предприе за овладяване на кризисната ситуация, възникнала след масираното теглене на влогове от Корпоративна банка, предизвика професионални коментари в правните среди, свързани с някои детайли в правните формулировки при процедурите за поставяне на банка под специален надзор. По този повод е добре да бъдат обяснени различните казуси, в които БНБ налага ограничения по отношение на акционерите на банките.
БНБ прилага надзорни мерки по принудително намаляване или увеличаване на капитала в два случая. Първият е, когато търговската банка, спрямо която се прилагат надзорните мерки, няма ликвидни затруднени, а просто са се нарушили някои съотношения между размера на кредитите и на капитала. Такъв бе случаят преди години с Общинска банка и с кредитите, които тя бе отпуснала на фирмите на Христо Ковачки, а те притежаваха над 25% от капитала й. Тогава БНБ установи, че тези заеми са предоставени в нарушение на надзорните регулации и даде предписание Общинска банка да намали съотношението им спрямо собствения си капитал. Тъй като това предписание не бе изпълнено, а и поради други причини БНБ отне правото на фирмите, свързани с Ковачки, да гласуват на общото събрание на банката. Но тези мерки, описани в Закона за кредитните институции, се отнасят за работещи банки. Към тях се прилагат и надзорните санкции, описани в чл.104 от закона. Те предвиждат принудително увеличение на капитала, но без правото в него да участват досегашни акционери, лишаване от глас на акционери или разпоредба в срок от 30 дни те да продадат дяловете си от капитала на банката. Но ако кредитната институция е публично дружество, БНБ не може да намалява принудително капитала й и да обезсилва акциите й, защото това е забранено от чл.111, ал.2 на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Случаят с Корпоративна банка обаче попада в друга хипотеза – когато банката е затворена, поставена е под специален надзор и в нея са назначени квестори. Произтичащите от това правни последици са описани в Раздел VIII "Специален надзор при опасност от неплатежоспособност" на Закона за кредитните институции. Всички разпоредби в него са написани с правната презумпция, че поставената под специален надзор банка не е работещо предприятие и поради това тя се подчинява единствено на разпоредбите, описани в този раздел, който за нея има значение на специален нормативен акт. Точно в този раздел е описано как и при какви условия капиталът на банката се намалява принудително, при каква хипотеза стойността на акциите й може да бъде свита даже до нулата, в кои случаи неин собственик може да стане Фондът за гарантиране на влоговете или друга посочена от БНБ институция. Вярно е, че никъде в членовете на този раздел не е посочено, че в подобна ситуация се обезсилват правилата на чл.111 от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Това безспорно създава правно двусмислие и впечатление за явна необвързаност между двата закона, когато поставената под специален надзор банка е публично дружество, какъвто е случаят с Корпоративна банка. Поради това двусмислие юристи от Комисията за финансов надзор имат съмнение, че БНБ няма право да обезсилва принудително акциите в публично дружество.
Специалистите по банкова нормативна уредба обаче са на друго мнение. Според проф. Валери Димитров, който преподава банково право и дълги години е бил юрист в БНБ, в случаите, когато Централната банка прилага законовите си правомощия за защита на интересите на вложителите, всякакви други нормативни разпоредби, уреждащи права на акционери, и други подобни престават да действат. "В случаите на налагане на надзорни мерки, водещи до принудително намаляване и увеличаване на капитала на банка, поставена под специален надзор, водещият закон е този за кредитните институции. Това е така, защото в такива ситуации БНБ упражнява извънредни мерки за изпълнение на основната задача на пруденциалния надзор – защитата на правата на вложителите. И нито една друга законова разпоредба не бива да препятства изпълнението на тази задача. В този смисъл всякакви правила в Закона за публично предлагане на ценни книжа са неприложими към банка, която е под специален надзор, независимо че тя е публично дружество", категоричен е Валери Димитров. Едва ли ще се намери специалист от неговия ранг и специализация, който да оспори тезата му. Но за да няма каквато и да е сянка на съмнение при следващи подобни ситуации като тази с Корпоративна банка, е добре в Раздел VIII на Закона за кредитните институции изрично да се запише, че при банки – публични дружества, които са поставени под специален надзор, чл. 111 от Закона за публично предлагане на ценни книжа не се прилага.
