Президентът Росен Плевнелиев ще разпусне 42-то Народното събрание на 6 август, когато с указ на ще бъде назначено служебно правителство.
Народното събрание ще се разпусне на 6 август, когато с указ на президента ще бъде назначено служебно правителство. То ще подготви провеждането на предсрочните избори, които ще се проведат на 5 октомври.
Това се договориха политическите сили, които се събраха на консултации при президента Росен Плевнелиев в неделя. Плевнелиев прочете декларация за постигнатите споразумения след продължилите четири часа консултации.
Всички институции стават гаранти на сигурността и безпроблемната работа на банките в България, решиха още участниците в консултациите. България няма да излиза от валутния борд, докато не влезе в еврозоната и не приеме в обръщение еврото. Ще се запази непроменен и курсът на лева към еврото такъв, какъвто бе определен при въвеждането на борда
Банкова криза няма. Валутният борд е непоклатим, декларира още Плевнелиев.
Заседанието при президента бе насрочено за 14 часа. Като дневен ред бе обявено определяне на последните действия на 42-то народно събрание и обсъждане на фигурата на служебния премиер и неговите задачи.
Изкуствено раздуханата банкова паника се оказа обаче в центъра на консултациите, както обяви преди началото им лидерът на БСП Сергей Станишев.
"Това, което очаквам днес, е държавата да излезе с ясна, единна позиция, гарантираща сигурността на банковата и финансовата система, защото това е елемент от националната сигурност", заяви пред журналисти Станишев на входа на президентството, преди да влезе на консултациите.
"Сигурен съм, че разполагаме с всички необходими ресурси и политическа воля. Очаквам, както е съобразно закона БНБ да представи ясен и конкретен план", отбеляза Станишев и изрази увереност зад този план да застанат правителството и Асоциацията на банките в България, "защото имаме всички възможности тази ситуация, която е предизвикана от целенасочени и организирани атаки срещу няколко банки, да бъде овладяна в интерес на
гражданите".
По думите му това е основната тема, която трябва да се дискутира днес.
Запитан кога премиерът Пламен Орешарски трябва да подаде оставка, Станишев каза, че това не е тема на днешната дискусия. "Най-важното е да се гарантира на гражданите и фирмите да работят спокойно и да са сигурни за своите депозити и за банковата система, каза той.
Освен лидерите на парламентарно представените партии на консултациите бяха поканени и водачите на партиите, които изпратиха свои представители в Европейския парламент – "България без цензура" и Реформаторския блок. Отсъствието си от срещата предварително обяви лидерът на "Атака" Волен Сидеров.
За консултациите пристигнаха освен Станишев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, придружен от доскорошния депутат от ГЕРБ Владислав Горанов, председателят на парламента Михаил Миков, лидерът на ДПС Лютви Местан с Йордан Цонев, премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов, като нито един от тях не пожела да се спре при чакащите журналисти. Дойдоха управителят на БНБ Иван Искров и подуправителят Калин Христов, който бе финансов министър в служебното правителство на Марин Райков. Христо е упорито сочен като вариант за служебен премиер.
При президента влязоха и лидерите на ДБГ Меглена Кунева и на ДСБ Радан Кънев като представители на Реформаторския блок.
По-словоохотлив бе новият политик Николай Бареков, лидер на "България без цензура",който обяви, че идва с предложения за служебен премиер и финансов министър и изброи няколко имена с уговорката, че не е говорил с нито един от "номинираните". Сред имената той посочи президентът Петър Стоянов (за премиер), финансистът Красимир Ангарски, подуправителят на БНБ Калин Христов (за финансов министър).
В петък лидерите на трите парламентарно представени сили – на БСП, ДПС и ГЕРБ и в присъствието на лидера на "България без цензура", но в отсъствието на председателя на "Атака" Волен Сидеров, се разбраха предсрочните избори да бъдат на 5 октомври, дата, която днес ще предложат на държавния глава.
Стана ясно още, че лидерите са обсъждали и варианти на промени на правителството или на ново правителство в рамките на този парламент, което да продължи да работи като служебно.
След срещата, а и на следващия ден – събота, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов многократно повтори, че настоява за незабавна смяна на премиера Пламен Орешарски и на финансовия министър Петър Чобанов като пряко отговорни за финансовата, по думите му, криза. Това пък предизвика Чобанов да отговори, като нарече "свръхемоционални" и вредни думите на Борисов на фона на ударите по стабилността на банковата система. Срещу Борисов бе подаден сигнал и в ДАНС за дестабилизиране на банковата система чрез непремерени изказвания.
Затова очакванията за днешната среща бяха за фиксиране на точна дата на оставка на правителството и разпускане на Народното събрание и потвърждаване на посочената от политическите сили дата за изборите.
Народното събрание ще се разпусне на 6 август, когато с указ на президента ще бъде назначено служебно правителство. За това се договориха лидерите на политическите партии и представителите на правителството по време на консултациите при президента Росен Плевнелиев.
Служебното правителство ще подготви предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 5 октомври. Около тази дата в петък се обединиха ГЕРБ, БСП, ДПС и "България без цензура".
Участниците в консултациите са се обединили около мнението, че ново правителство в рамките на това Народно събрание няма как да бъде съставено.
По време на срещата при президента са обсъждани и кандидатури за служебния кабинет. Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на "България без цензура" Николай Бареков са предложили подуправителя на БНБ Калин Христов за министър на финансите в бъдещия служебен кабинет.
"Назначаването на служебно правителство е изцяло в правомощията на президента", заяви Плевнелиев и припомни, че това ще е вторият служебен кабинет, който този президент ще съставя, създавайки прецедент в най-новата история на страната.
Държавният глава не посочи дата за оставка на кабинета "Орешарски". По думите му това ще стане в достатъчен срок за консултации, като най-късната дата е 25 юли.
Президентът прочете декларация за постигнатите споразумения след продължилите четири часа консултации. Всички институции стават гаранти на сигурността и безпроблемната работа на банките в България, решиха още участниците в консултациите.
Плевнелиев съобщи, че политическите партии са поставили банковата сигурност над политическите си различия. Той увери, че институциите предприемат всички мерки в подкрепата на банковата и финансовата стабилност и допълни, че са в ход законодателни промени в тази връзка.
България няма да излиза от валутния борд, докато не влезе в еврозоната и не приеме в обръщение еврото. Ще се запази непроменен и курсът на лева към еврото такъв, какъвто бе определен при въвеждането на борда банкова криза няма. Валутният борд е непоклатим, стана ясно от думите на Плевнелиев.
Парите на гражданите и фирмите вложени в банковите институции в България са сигурни и гарантирани. Банките ще продълбжят да работят в нормален режим. Валутният борд е непокталим и ще бъде запано длизане на на бг в еврозоната. Разполагаме с достатъчно резерви средства и механизми за да се справим с всички опити за дестабилизация като заставе зад всяка банка, подложена на атака.
"Международните пазари ни вярват, добре е и ние да си вялмаме. Няма основания и причини да се подаваме на паника. Банкова кирза няма, има криза на доверието и има криминална атака. Те трябва да бъдат преодолени а виновните да бъдат преследвани с цялото сила на закона. Очакваме правоохрнатилените органи в кратки срокове да покажат резултати", заяви още президентът.
