Фискалният резерв може да изхарчи до 3.3 млрд. лв. като държавна помощ за Първа инвестиционна банка, за да върне доверието в третия по големина трезор и най-голямата българска банка. Днес рано сутринта стана ясно, че по линия на нотификацията, Европейската комисия е одобрила схемата за помощ на ПИБ, поискана от нашето финансово министерство.
Механизмът ще предостави нужна и пропорционална ликвидност в контекста на външни за системата, небанкови обстоятелства, съобщиха от ЕК. Целта е да се отговори на спекулативните атаки, случили се през миналата седмица. ЕК оцени предложението и прецени, че то е съвместимо с правилата на Единния пазар на ЕС. Брюксел е реагирал изключително бързо, защото искането на българските власти е от неделя, 29 юни. Хоакин Алмуния, член на Европейската комисия, отговарящ за конкуренцията, приветства тази мярка за стабилизиране на българската банкова система.
По интернет сайтове веднага заваляха болни журналистически мисли и обсъждания като необезпечен кредит ли ще получи ПИБ, срещу собственост ли (участие в капитала на банката) или срещу някаква форма на контрол на банковите операции, подхвърлена беше и версията, че става дума за кредитна линия. За да тушира всички тези нелепици, които отново създават объркване и несигурност у населението, потърсихме зам.министъра на финансите Людмила Елкова. Заварихме я абсолютно шокирана да чете тези недомислици. "Нещата са азбучно ясни и напълно прозрачни. Става дума за получено разрешение на Брюксел да ползваме част от фискалния си резерв за стабилизиране на ПИБ. Това ще стане под формата на краткросрочни депозити на Министерството на финансите в нея. Предвидените средства ще се депозират със срок и определена пазарно изчислена лихва и ще подлежат на връщане от ПИБ". Това обясни Елкова специално за banker.bg.
Направихме простата сметка, че във фискалния резерв ще останат 3.6 млрд. лв., около половината от сегашните му натрупвания от 6.9 млрд. лв. Попитахме Елкова как ще бъде "затапена" дупката, докато банката върне краткосрочно депозираните при нея държавни средства. Елкова обясни, че на вътрешния пазар ще бъдат пуснати краткосрочни емисии държавни ценни книжа, който ще върнат ликвидност обратно към държавата.
Попитахме топ финансистката и дали от резрешения лимит ще се облагодетелстват и други банки, от които също има ускорено теглене на депозити, но все още ситуацията е спокойна. Елкова каза, че тя не знае за такива банки и не е предвиден нито лев за други трезори.
Министерство на финансите следи непрекъснато развитието около ПИБ, няма събота, няма неделя, каза още Елкова. С радост трябва да признаем, че днес, понеделник, ситуацията е много по-добра от петък. До обяд са изтеглени много по-малко пари, отколкото в критичния последен ден на миналата седмица.
Ние от banker.bg лично се убедихме, че опашките са намалели.
Междувременно стана ясно, че поредицата от тайни банкерски среща от събота и неделя са довели до резултат. Банкерите са приели предложението на БНБ за строг контрол и санкции за разпространителите на зловреди слухове.
В резултат на това днес Българската народна банка е изпратила предложение за допълнение в Наказателния кодекс до председателя Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев, информираха от институцията. В него се криминализира дейността, казано простичко, "паникьсване" на банкови клиенти. В предложението се предлага в Наказателния кодекс, раздел "Престъпления против паричната и кредитна система" да се се създаде чл. 252 а със следното съдържание:
Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(2) Когато с дейността по ал.1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Допълнението към Наказателния кодекс се предлага във връзка с разпространението през последните дни на заблуждаващи сведения и злонамерени слухове по отношение на български банки и цели криминализирането на подобни деяния. Това предложение е в съответствие и с представената вчера от президента Росен Плевнелиев позиция на политическите партии и институциите, участващи в консултациите при държавния глава, допълват от БНБ.
В крайна сметка политици и банкери се обединиха срещу пълзящата дезинформация и можем да кажем, че вече има обществен консенсус, който ще доведе до така желаното спиране на атаките срещу банките.
