Горещ телефон, събрал стотици сигнали от граждани, осем задържани и набързо освободени, двама обвинени в престъпления, които, според опитни юристи, посмъртно не биха издържали в съда – това поне до момента е видимият резултат от „мащабната“ акция на ДАНС, на полицията и прокуратурата срещу организаторите на хаоса в банките от края на миналата седмица.
Така и не стана ясно дали сред тези арестувани българи има поне един, за когото да може да се предположи, че има нещо общо с организацията на масовата истерия сред вложителите. Защото никой не спори, че хаосът пред банките съвсем не възникна случайно, просто по някакво лошо стечение на обстоятелствата. Това си беше премислен и добре извършен криминален удар не само срещу банките, а и срещу сигурността на държавата. Въпросът е кой го нанесе.
Това бе задачата на ДАНС и на прокуратурата: да кажат кой. Но не успяха. Вместо да мислят логично и да търсят кой има интерес от цялата тази истерия, те се заровиха да гледат клипчета във Фейсбук. И напълниха ареста с хора, които очевидно не могат да бъдат организатори на подобно престъпление. Както се казва, липсва им административен капацитет.
Задържаните се оказаха просто цаца, порции от която бе пускана към медиите, колкото службите да демонстрират, че владеят положението. Затова и толкова набързо бяха освободени арестуваните, без дори да им бъдат повдигнати каквито и да било обвинения. Единственото изключение са двамата инвестиционни посредници от „Глобъл Маркетс“, които излязоха най-големите виновници за хаоса пред банките.
Истинските престъпници обаче ги няма. И вместо адекватни и ефективни действия на ДАНС и прокуратурата се появи светкавично предложение за допълнение на Наказателния кодекс с текст срещу злоумишлени твърдения, накърняващи авторитета на банките. Той пък породи опасенията, че въвеждането на строги наказания няма да изпише вежди, а ще избоде очи, особено в деликатната област на свободата на медийното слово.
