Повече от 40 хил. българи на година смятат, че са станали жертва на лекарска грешка, но у нас никой не следи броя им и липсва адекватна законова регулация
в тяхна защита. Данните са от социологически проучвания и бяха изнесени на организирания по инициатива на Висшия адвокатски съвет и Софийската адвокатска колегия семинар на тема "Лекарската (медицинската) грешка".
Според Българския лекарски съюз обаче постъпилите в етичната комисия жалби за последните две години са едва около 200, което означава, че хората не вярват в добрата воля на организацията да вземе адекватни мерки. Оказа се, че в устава на съюза нямало и механизъм за налагане на санкции при явни нарушения. В резултат гражданите водят битки в съда, търсейки справедливост в дълги граждански и наказателни дела. Но получаването на съответното обезщетение и възмездие в повечето случаи се оказва невъзможно заради тежкия процес по доказване на твърденията за неспазване на медицинските стандарти, както и поради нежеланието на медиците да свидетелстват срещу свои колеги. На всичко отгоре юристи и лекари още не могат да се разберат за съдържанието на понятието лекарска (медицинска) грешка. Според някои става въпрос за едно и също, само че други твърдят обратното.
За разлика от повечето юристи, медиците са съгласни, че става дума за "нежелан резултат от лечение", но смятат че той не можел да се идентифицира с конкретните дейности на едно лице. По-подходящо било понятието "Medical malpractice", което предпазва лекаря от носене на индивидуална отговорност. В тази връзка се поставя и въпросът доколко е уместно въвеждането на института на "обоснования медицински риск", който да даде необходимото професионално спокойствие на лекарите? В последна сметка разнобоят е изключително тежък – имало 21 определения за нежелани ефекти, 13 определения за медицински грешки, 11 определения за нежелана реакция в резултат на употреба на лекарства и 8 определения за near miss (близо до грешката).
По думите на адвокат Лилия Николова на съдиите просто не им се гледат такива дела. Определени съдебни състави директно си правят самоотвод, когато им бъде разпределен медицински казус с иск за над 25 хил. лева. Според колежката й Полина Савова у нас повечето от тях се отхвърлят по субективни причини. По искове например на инвалидизирани заради вътрешноболнична инфекция пациенти в Самоков, Монтана и "Пирогов" вещите лица констатирали, че помещенията, в които са извършени операциите, не отговарят на елементарните стандарти. Но въпреки това допусналите заразяването лекари са невинни, тъй като нямали изрична заповед да не използват хирургиите.
Справедливостта на Темида ще бъде тествана в няколко актуални случая, получили широк обществен отзвук. След два дни в кома почина 25-годишната Ива Янева, настанена в благоевградската болница по спешност с оплаквания от силно главоболие и парене в очите. При първоначалните изследвания лекарите решават, че младата жена има тумор в мозъка, който е причинил разкъсването на кръвоносен съд и последвалия трагичен край. Извиканият за консултация неврохирург от столична клиника с помощта на модерния 3D ангиограф установява, че не тумор, а спукана аневризма е предизвикала кръвоизлива в мозъка на Ива. Момичето издъхва, а лекарите са категорични, че в подобни ситуации няма спасение. Родителите на момичето обаче смятат, че погрешно поставената диагноза и забавянето са причинили смъртта на дъщеря им. Татяна и Иван Яневи разказват, че Ива е задържана в спешния център повече от два часа да чака специалист, а асансьорът дори не е работел, за да я качи за изследване. Близките ще подведат под отговорност болницата и спешното. Но, изглежда, че сценарият ще е: "гарван гарвану око не вади".
Сред малкото осъдени за лекарски грешки е "Царица Йоанна – ИСУЛ", която ще плати обезщетение от 50 хил. лв. за непозволено увреждане на пациент, опериран от дискова херния.
Развален асансьор едва не причини смъртта на бургазлийката Валя Колева и невръстното й внуче в местната 4-а поликлиника. Жената нелепо пропадна в шахта, след което бе полупремазана от подемника, тъй като асансьорът не е бил на етажа, но вратата му се е отваряла свободно. Тя се "отърва" със сътресение на мозъка, фрактура на костите, счупено ребро и наранявания. Съпругът й Вълко Колев ще заведе дело срещу медицинския център, като вече е поискал записите от охранителните камери. Но засега разследването се развива по парадоксален сценарий. Техническа експертиза на асансьора не бе направена дълго след инцидента, тъй като експертът от Агенцията по технически надзор в Бургас бил в отпуск. Асансьорът е монтиран от фирма, прекратила дейността си десет дни преди инцидента. Той бил съвременен модел с електронна система, но вратите му се отваряли и затваряли по-бавно и пациентите ги блъскали, за да могат да тръгнат. Затова ръководството на болницата гениално решило да махне електронния механизъм, който ги контролира.
Едва ли има нещо по-нелепо в инфекциозна клиника да сервират закуска с умряла мишка на дете на 2 години и 8 месеца, но това се случи преди време в най-голямата пловдивска болница УМБАЛ "Свети Георги". Потърпевша бе малката Теди. Впоследствие тя отказа да се храни и дори бе на системи, но от областната дирекция по безопасност на храните не откриха нарушения в кухненския блок. Здравният инспекторат пък установи, че мишката била сварена и няма как да е попаднала в храната при транспортирането или разливането й.
Ако напъните за справедливост на пациентите се оказват обречени, то фармацевтичните компании и доставчиците на апаратура не си поплюват и на секундата санкционират болниците при неизплащане на задълженията. По думите на столичния здравен заместник кмет ген. Стоян Тонев заради просрочени задължения към момента има 64 запора на парите, които клиниките получават от здравната каса. Най-пресният случай е в старозагорската болница "Проф. Стоян Киркович", която е пред спиране на лечебната дейност заради блокирани сметки от фирми-кредитори. Там просрочените дългове са 18 млн. лева.
В тези казуси съдебната система е "ларж" и лесно налага обезпечителни мерки за гарантиране на вземанията. Магистратите, умишлено или не, дори правят услуги на ищците. В края на 2013-а Върховният касационен съд започна да разглежда дело срещу столичната болница "Св. Екатерина". Тя сключва договор за закупуване на компютърен томограф с швейцарска фирма през 2003-а, когато цената му е 750 хил. евро. Според клаузите лечебницататрябва да плаща по 60 хил. евро на месец за срок от пет години, което прави 3 600 000 евро, като в цената влизат и необходимите консумативи. До 2006-а лечебното заведение е изплатило 1 460 000 евро и бордът на директорите спира плащанията и прекратява медицинската дейност с томографа. Два пъти съдебните институции отсъждат в полза на "Св. Екатерина", но доставчикът завежда дело във Върховния касационен съд. Председателят на асоциацията за закрила на пациентите адвокат Пламен Таушанов отбеляза, че е нямало правни основания подаденият иск да бъде допуснат за разглеждане от ВКС, но самият съд е коригирал формулировката на жалбата, така че тя да се превърне в спор по Закона за обществените поръчки. Според Таушанов на първо четене изглежда, че има "частен интерес от това делото да се случи във ВКС и да обърне досегашните решения".
Самите болници се чувстват засегнати и се жалват в съда от решения на здравната каса, ресорното министерство или финансовите инспектори. Кардиологията във Видин заведе дело в Административния съд против директора на местната каса заради отказа му да сключи договор по клинични пътеки с произтичащите от това пропуснати ползи. Колегите им кардиолози от Ямбол получиха твърдо "не" по иска си за обезщетение за причинени имуществени вреди срещу здравното министерство на стойност 8.83 млн. лева. Но някои лечебници имат по-добър късмет, тъй като успяват да свалят в съда наложените им глоби от Агенцията за държавна финансова инспекция.
