Банкерите са прави да се сърдят, когато лаици се бъркат в техния бизнес, дори когато е с най-добри намерения. Но същата логика следва да важи и тогава, когато се готвят поправки в Наказателния кодекс – би трябвало да ги пишат хора, които поне малко поназнайват за какво става дума. В противен случай се раждат „мъртви“ норми, които никога не действат. Или още по-лошо – ако случайно някой ги приложи, те носят повече вреда, отколкото полза.
Казваме всичко това, защото предложенията за изменения в НК, които БНБ направи, буквално взривиха юридическата гилдия в страната. Освен това принудиха депутатите за пореден път да се потят над трудния избор дали да подкрепят очевидно недодяланите текстове и така да сритат дипломите си за юристи, или отново да заложат на евтиния популизъм и на предизборното натягане пред електората.
В понеделник (30 юни) ръководството на БНБ предложи да се криминализира разпространяването на злостни клевети и невярна информация за банки, като в раздела „Престъпления против паричната и кредитна система“ бъде добавен един нов текст – чл.252а, с две алинеи:
„Чл.252а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(2) Когато с дейността по ал.1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.“
Предложението кой знае защо бе изпратено не до правната комисия на парламента, а до председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев и той още същия ден го внесе за разглеждане от депутатите. Очакваше се промените да бъдат светкавично разгледани от комисиите, а после и в залата – очевидната цел бе да се демонстрира волята на всички власти да нормализират ситуацията и да успокоят населението.
Но се оказа, че предложенията на БНБ пораждат очевиден проблем, срещу който веднага наскачаха десетки мастити юристи в страната. Защото във вида, в който са внесени за гласуване, новите текстове за НК са, меко казано, непрецизни. Те рискуват да създадат поредния мъртъв текст в НК, който просто няма да се прилага, а такива и без това има достатъчно. Или да изгорят покрай бълхата и юргана и да наложат безпрецедентен намордник главно на медиите, като им забранят да ровят и да изнасят каквато и да било информация не само за банките, но и за всички „финансови институции“.
Чисто юридически неяснотите в така предложения от БНБ текст са твърде много, за да може той да бъде допуснат до парламентарната зала без корекции.
На първо място, предложението изобщо не дава отговор на въпроса дали ще става дума за умишлено престъпление или и за такова, извършено по непредпазливост. А това е изключително важно, защото под ударите на така формулираните правила може да попадне буквално всеки – най-вече медиите. Ако това е целта, то законопроектът дава идеалното оръжие на властта за саморазправа с вестниците и сайтовете, които не са удобни – на другите е ясно, че няма да посегне.
Уточняването на формулата за вина е важна и от друга гледна точка: така ще стане ясно дали ще може да се приложи чл.78а от Наказателния кодекс и затворът да бъде заменен със глоба, ако „банковият паникьор“ се окаже с чисто съдебно минало до момента. Защото при наличието на такова обстоятелство, според цитирания текст за умишлено престъпление, наказуемо с до три години затвор и с до пет години – при непредпазливост, извършителят задължително се освобождава от наказателна отговорност и се наказва само с парична санкция между 1000 и 5000 лева.
Освен това законопроектът поставя под общ знаменател банки и финансови институции – банкови и небанкови. А това вече е твърде притеснително, защото финансови институции по смисъла на закона са осигурителни дружества, лизингови къщи, финансови къщи, че дори и фирмите за бързи кредити, срещу част от които миналата година наскачаха хиляди българи. Спомнете си: хората твърдяха, че са подписали договор с непопълнени клаузи и чак после са разбрали, че кредитът им е с 200-300% лихва, че са били измамени, че са ги карали да плащат повторно дори погасени вече кредити… Историите бяха хиляди и една от друга по-мелодраматични. Сега някой трябва ясно да определи – заради оплакванията си тези хора подсъдими ли ще стават, или не – само защото са протестирали срещу такива безобразия пред телевизиите?
Има и друг абсурд – употребено е странно обтекаемо понятие – „други сведения“? Значи ли, че ако се публикува един обикновен борсов бюлетин, който обаче сочи за срив в цените на акциите на банка Х, това ще е подривна дейност, защото акционерите са се втурнали да продават? Ами заглавията, които напоследък вече дори не са новина: „Клиент осъди банка за надвзета лихва“ – те също ли ще бъдат третирани като престъпление? Не е зле някой да обясни какво се има предвид в подобни случаи, защото в противен случай ще се стигне дотам вестниците да спрат да дават дори елементарната информация за читателите си заради страха от затвор.
Предложеният законов текст не дава отговор и на въпроса какво следва, ако разпространите „други сведения“ все пак се окажат верни? Ще води ли това до освобождаване от наказателна отговорност или няма да има значение и всяка дума срещу банка ще е равнозначна на решетки?
Не на последно място в списъка с въпросите без отговор стои терминът „паника“, който сам по себе си е отчайващо неподходящ за наказателен закон. Не само заради трудността да бъде дефиниран като понятие. А и заради пълната неяснота кой и как ще преценява дали може или не може едно заглавие или пост във Фейсбук да предизвика реална паника сред населението: меродавно ще е мнението на психиатър, на банков експерт, на БНБ, на прокурора?!
Банкерите не са виновни, че текстовете, които предлагат, не са съвършени – в крайна сметка тяхната сила е другаде. Но депутатите нямат това оправдание – те получават достатъчно пари за добри консултанти, ако самите те не разбират от право. Така че ще е добре да се запретнат и да свършат някаква работа, пък макар и на изпроводяк. Имат предостатъчно време за това, защото новите текстове от Наказателния кодекс ще действат занапред – след публикуването им в „Държавен вестник“. Това с простички думи означава, че никой от виновниците за сегашната криза няма да може да бъде съден по тях.
Само че политиците очевидно предпочитат да залагат така, както са свикнали – на голия популизъм, който винаги хваща дикиш. Затова не беше изненада, че в сряда, 2 юли, членовете на парламентарната правна комисия от ГЕРБ и ДПС подкрепиха законопроекта за изменение на Наказателния кодекс с ясното съзнание, че залагат в него обтекаеми формулировки, с които може да се злоупотребява лесно. А за успокоение на населението подчертаха възможността корекции в законопроекта все пак да бъдат направени преди второто му четене.
