След осеммесечното съществуване на валутен таван за чешката крона към еврото, който помогна за съживяването на замрялата чешка икономика, финансовият министър на страната чака да дойде времето да замени местната с единната европейска валута. Чешката република печели от факта, че има независима парична единица и не трябва да бърза да влезе в еврозоната преди 2020-а, твърди Андрей Бабич – вторият по богатство чех, чието лично състояние се оценява на около 2 млрд. щ. долара. Според министър Бабич бюджетът не е в състояние да поеме прехода към еврото, въпреки че правителството обеща да държи бюджетния дефицит под 3% от БВП – таванът, заложен в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз.
В интервю за агенция „Блумбърг“ от 7 юли Бабич посочва, че „еврото ще донесе на страната известни предимства, защото ще премахне някои такси или необходимостта от валутно хеджиране“. От друга страна обаче, определянето на правилния курс на обмен би бил голям проблем, защото интересите на обществото и на вносителите ще са в разрез с изискванията на износителите.
Най-големите източноевропейски стопанства – Чешката република, Полша и Унгария, вече десет години след приемането им в ЕС все още се въздържат да въведат еврото. Благодарение на контрола върху местната валута Чешката национална банка успя да отслаби кроната, след като през ноември 2013-а започна интервенции на валутните пазари и по примера на Швейцарската национална банка ограничи ръста на чешката парична единица. Чешките централни банкери решиха на 7 ноември 2013-а да не позволят „прекалено поскъпване“ – над 27 крони за едно евро. В следобедните часове на 10 юли в Прага курсът бе 27.44 крони за едно евро.
Въпреки че чешкото стопанство започна да се възстановява от най-дългата рецесия в историята на страната, паричните стратези тук не бързат да затягат монетарната си политика. Основният лихвен процент е „технически равен на нула“ (0.05%) от 2012-а. А таванът на кроната към еврото ще се запази поне до второто тримесечие на 2015-а заради по-ниската инфлация в страната и зад граница.
От интервенциите през ноември 2013-а чешката валута е загубила 6.2% от стойността си към еврото. Чешката национална банка обяви, че през първите дни от намесата си на валутния пазар е продала около 200 млрд. крони (10 млрд. щ. долара), което е еквивалентно на около 5% от БВП.
Кризата на държавния дълг в еврозоната засили публичната съпротива срещу присъединяването на Чехия към валутния блок. Под 20% от чехите подкрепят влизането на страната в общността, а 76% са против, според последните сондажи на общественото мнение от април. Самият Бабич е сред членовете на кабинета, които подкрепят по-тясна интеграция на ЕС, но отказва да фиксира дата за присъединяване към еврорегиона . Износът, включително на колите, произведени от чешкото поделение на „Фолксваген“ – „Шкода ауто“, има 80% принос в БВП. Две трети от чешкия експорт се реализира в еврозоната и я прави безценен двигател на икономическия растеж. От ноември 2013-а досега статистическите данни сочат ускоряване на стопанския подем, ръст на продажбите на дребно и подобрение на доверието на бизнеса. БВП на Чешката република се е увеличил с 2.9% годишно през първото тримесечие на 2014-а след 1.1% ръст през предишните три месеца.
Чешкият премиер Бохуслав Соботка посочва, че е привърженик за членство в еврозоната, но кабинетът има нужда от време, за да спечели подкрепата на обществото за отказ от националната валута. Според Соботка 2020-а е реалистична дата страната да предаде решението си за паричната политика на Европейската централна банка.
