Вече и ден не минава без някой корифей да не напомни на притеснените български граждани, че държавата е катастрофирала финансово или че трябва да се актуализира бюджетът, че фискалният резерв ще бъде изпразнен и че трябва незабавно да дойде Международният валутен фонд. Само че хората, които не са изкушени в бюджетните процедури и във фискалната математика, не могат да направят трезва преценка на ситуацията. Първо, защото не разполагат с конкретните числа на бюджет. И, второ, защото дори да разполагат с тях, не всички знаят как да ги четат. Финансите са сложна наука, а движението с парите на хазната е цяло изкуство. Точно като гамбита*в шахмата.
Катастрофирала ли е финансово държавата?
Ще повторим някои многократно цитирани числа. Може ли да катастрофира финансово страна, която в средата на годината разполага с фискален резерв в централната си банка в размер на 6.78 млрд. лева? А в същия момент равнището на държавния й дълг спрямо БВП е около 20%, и то след като на пазара бяха пуснати облигационната емисия от 1.43 млрд. евро и левовата емисия ДЦК от 1.23 млрд. лева. Впрочем част от парите – около 1.5 млрд. лв., получени от тези две емисии, все още не са отчетени във фискалния резерв. Което значи, че след като и тези средства влязат в него, той може да надхвърли 8.2 млрд. лева. Тук веднага трябва да бъдат направени някои уточнения, за да предпазим читателя от заблудената от бъдещи политически спекулации от сорта: ние колко голям фискален резерв ви оставихме, а вие похарчихте милиарди от него… Трябва да е ясно, че въпросните 1.23 млрд. лв. са набрани чрез емитирането на петмесечни облигации, чийто падеж е в края на годината. С други думи, когато настъпи това време, фискалният резерв ще намалее съответно с 1.23 млрд. лева.
В началото на 2015-а пък страната ни трябва да плати и доларовите облигации, емитирани през 2002-ра – още около 1.7 млрд. лева. Ще рече, че към края на януари 2015-а само заради тези разплащания резервът на държавата ще падне до около 5 млрд. лева. И няма да има основания да се говори за вина нито на правителството, което ще управлява по това време. Но и при това положение никой не може да твърди с чиста съвест, че държава с резерв от 5 млрд. лева е катастрофирала финансово.
Въпрос на технология и политическо мнение е дали
Законът за бюджета да бъде актуализиран
както от този, така и от всеки следващ избран от Народното събрание кабинет. И на базата на това мнение може да емитира нов дълг, с който да замести излезлия вече в падеж, и да запази фискалния резерв на достатъчно високо равнище. Така че въпросът, задаван от някои политици: кой ще плаща този дълг и защо трябва да товарим бъдещите поколения, е просто нелеп. Защото емитирането и плащането на дълг е свързано с благоразумното управление на държавните финанси. Ако държавата се нуждае от допълнителни средства, за да подкрепи стабилността на фискалната система, те трябва да се потърсят на пазара сега и веднага, без да се обръща внимание на смешни аргументи като обременяването на бъдещите поколения. Защото ако държавата рухне заради недостатъчна ликвидност, цената, която ще трябва да платят тези поколения, ще е стократно по-голяма от лихвата по облигациите. Във всеки случай през следващите дванадесет месеца ще е крайно неразумно управляващите, които и да са те, да допуснат фискалният резерв да пада под 6 млрд. лева. Събитията от последните три седмици показаха, че държавата е длъжна да разполага поне с 2 млрд. лв. свободни пари, с които по всяко време да може да се намеси в случай на финансови сривове. Но за тази цел трябва да се емитира дълг. А определеният в Закона за държавния бюджет лимит за нови облигации, според най-груби изчисления, вече е изчерпан. По тази причина той трябва да бъде променен, а не за да се направи някакъв допълнителен разход.
Трябва ли да бъде увеличен размерът на новоемитирания дълг?
Евентуалната необходимост от такъв ход е свързана с отварянето на Корпоративна банка на 21 юли. Тя има около 5 млрд. лв. задължения към граждани и фирми и държавата трябва да е готова да й окаже цялата необходима подкрепа, за да плати всеки поискан от депозантите лев. Ако случайно се наложи хазната да участва с пари във финансовото преструктуриране на Корпоративна банка, законовият лимит на дълга, който сега е 4.4 млрд. лв., трябва бъде увеличен. За целта е нужна промяна в закона и съответно работещо Народно събрание.
При анализа на финансовите гамбити, които в момента се разиграват на висшо институционално и политическо ниво, не бива да се подминават
различните сценарии, по които може да тръгне България
след предсрочните парламентарни избори. Каквато и политическа комбинация да се получи след тях, правителството ще бъде поставено пред няколко предизвикателства. Първото е свързано с необходимостта от преструктуриране на здравната и пенсионноосигурителната система. Това са изключително тежки реформи, защото от десетина години насам няма по-социален бюджет от българския. Прегледът на числата в консолидирания бюджет показва, че годишно за пенсии, помощи и добавки и за други социални дейности се харчат между 9 млрд. и 11 млрд. лв., или между 30 и 33% от всички бюджетни разходи. При такова съотношение което и да е правителство трудно ще задели свободни средства за водене на активна икономическа политика. Видя се, че строителството на болници, на магистрали, на пречиствателни станции и всякакви там инфраструктурни проекти нито привличат външни инвестиции, нито решават проблеми с безработицата, нито водят до икономически ръст. Нужна е друга секторна политика – да се стимулира създаването на частни производствени експортно ориентирани мощности. Но за нея трябват много пари. Те могат да бъдат намерени по два начина – или чрез предлагане на още дългови книжа, или чрез намаляване на относителния дял на разходите за социални политики в общия размер на бюджета. Тъй като осъществяването на подобни реформи носят висок политически риск за партиите на управляващите – без значение кои са те, им трябва добро оправдание за тези непопулярни реформи. И тук идва…
ролята на МВФ
за споразумение с който говорят Бойко Борисов, а и някои депутати от ДПС. Споразумението с МВФ означава, че правителството трябва да подпише с фонда програма за реформи и да договори график за тяхното изпълнение. То е удобно и от друга гледна точка – и Борисов, и депутатите от ДПС знаят, че при наличието му ще могат да оправдават всяко свое непопулярно, но необходимо за реформите решение с натиска на международната финансова институция. Така правеха и предшествениците им в управлението между 1991-ва и 2005 г., когато страната ни имаше осем поредни споразумения с МВФ. Така ще бъде и занапред, ако се стигне до нова договорка с МВФ. Такова споразумение би имало още един положителен ефект – то предлага на държавата между 2 и 3 млрд. евро, които тя може да използва, ако възникнат форсмажорни обстоятелства.
Подписването на споразумение с МВФ обаче не е проста работа. Първо, за целта трябва да има съгласие на ЕК и на Европейската централна банка, защото България е член на ЕС, а БНБ участва в Европейската система на централните банки. МВФ, ЕК и ЕЦБ формират станалата популярна покрай гръцката криза Тройка на кредиторите, които утвърждават и контролират съответния план за възстановяване на която и да е държава от ЕС. Така бе в Полша през 2009-а и така е в Унгария.
Освен това България не може да подпише какво да е споразумение с МВФ. Сайтът на международната финансова институция показва, че тя използва няколко вида финансови инструменти при споразуменията с отделните държави, но при точно определени условия. Стенд-бай и предпазните споразумения са за държави, които имат проблеми с платежния си баланс, структурни дефицити и огромен недостиг на ликвидни средства, което ги изправя пред перманентна заплаха от неплатежоспособност. Гърция и Кипър са точно в такава ситуация. Но в България условията са съвършено други. С други думи, тя не може да ползва тези два инструмента на МВФ. За страна в нашето положение най-подходящо е споразумение за „Flexible credit line“, или гъвкава кредитна линия. Става дума за своеобразен овърдрафт в размер на 2 млрд. – 3 млрд. евро, което държавата може да ползва по всяко време, когато в хода на провеждането на договорените с МВФ реформи се появи недостиг на средства в бюджета или в някоя от държавните системи – като здравеопазването например. Разбира се, необходимостта от споразумение с МВФ и конкретният му вид би трябвало да бъдат много добре преценени и от финансовите експерти на МВФ, и от Министерския съвет на България, и от БНБ. И тази оценка не бива да бъде натоварвана с каквито и да е политически спекулации, а още по-малко с див популизъм.
*Гамбит е вид дебют в шахмата. При него една от двете страни предлага в началото на партията жертва на фигура – обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.
Приемането на гамбита обикновено води до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури . Като компенсация предлагащият жертвата получава предимство в развитието, често печели преимущество в центъра и по фланговете, открита и позволяваща редица комбинации игра и като правило – шансове за успешна атака на притеснен откъм развитие и пространство противник.
Стремежът на ответната страна да запази материалното преимущество по-често води до задълбочаване на проблемите, отклоняване от бързото развитие на фигурите, тяхното нефункционално разполагане, а оттам и неспособност за адекватна защита или атака.
