Сунитските племена, които се борят срещу ръководеното от шиитите правителство на Ирак, няма да прекратят съпротивата си, докато премиерът Нури ал-Малики не се оттегли от властта, предупредил в телефонно интервю за агенция „Блумбърг“ Наджих ал-Мизан – вожд от племето Албу-Рахман от северния иракски град Самара. Той допълнил, че кланът ще създаде собствена федерална територия, основана на иракската конституция.
Апетитите на Ал-Мизан копират призива на върховния лидер на кюрдите към регионалните законодатели да започнат работа за организиране на референдум за независимост. В реч пред местния парламент на 3 юли президентът на Регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) – Масуд Барзани, подкани депутатите да създадат изборна комисия и „да побързат“ с подготовката“ на „референдум за самоопределение“. Офанзивата и бойните успехи на джихадистите в Северен и Западен Ирак дадоха на петте милиони кюрди в страната идеалния шанс да си присвоят отредената им автономна територия и да осъществят отколешната си мечта за собствена държава. Въпреки че Барзани е говорил при закрити врата, „Асошиейтид прес“ се е сдобила с видео на обръщението му.
Заради нефтените полета на територията им връзките на кюрдите с Багдад са изострени до крайност, включително и за начина, по който да се разпределят приходите от продажбата на „черното злато“. През май РПК продаде за първи път, независимо от централната власт, около 1.05 млн. барела суров петрол на Турция. В тази връзка Багдад спря изплащането на паричния дял от централния бюджет, предназначен за автономния регион.
Друг повод за дрязги е границата на кюрдското самоуправление и по-специално град Киркук, който кюрдите смятат за своя столица от древността. РПК се опитва от години да убеди иракското правителство да очертае граничната линия и да включи в нея и Киркук, но получава неизменен отказ. Багдад се позовава на поправка на конституцията, според която съдбата на града трябва да се реши на референдум. Сега обаче, в резултат на настъплението на ислямистките бунтовници, бойците на РПК тихомълком увеличиха територията си с 40%, завзеха Киркук и оттук нататък той също ще е част от пазарлъка за бъдещето на Ирак.
Премиерът на Израел Бениамин Нетаняху още в края на миналата седмица подкрепи създаването на независима държава Кюрдистан. Срещу подобна перспектива обаче реагират остро и САЩ, и Иран, и Турция, и ООН. С този сценарий не е съгласен и президентът на Египет Абдел Фатах ал-Сиси. Той коментира пред журналисти, че „референдумът, който искат в момента кюрдите, на практика е началото на катастрофално разделение на Ирак на по-малки враждуващи държави“. А това би засилило още повече позициите на джихадистите от Ислямската държава Ирак и Леванта (ИДИЛ), която миналата седмица се преименува на Ислямска държава и обяви халифат на завзетите територии от Сирия и Ирак под управлението на лидера си Абу Бакр ал-Багдади. Ал-Сиси посочи, че ИДИЛ планира да завземе и Египет и каза, че отдавна е „предупреждавал САЩ и Европа да не предоставят каквато и да била помощ на джихадистите, защото те ще дойдат от Сирия, ще нахлуят в Ирак, а след това – в Йордания и в Саудитска Арабия“.
Риад също взема безпрецедентни мерки срещу надвисналата заплаха. След като подсилиха отбраната на границата си с Ирак, саудитските управници свикаха и съвещание на националния съвет за сигурност под ръководството на крал Абдула, който се закле да защитава „ресурсите и територията на страната и да предотврати всеки акт на насилие“.
За 90-годишния монарх опасността идва от две страни. На първо място, военизираните сунитски групи на Ислямската държава на Ал-Багдади винаги са представлявали заплаха за управлението на кралското семейство Ал Сауд. На второ място са шиитските бойци, които в миналото често навлизаха на територията на Саудитска Арабия, а сега са призовани да вземат отново оръжията и да помогнат за прогонването на бунтовниците сунити.
Отношенията между двата най-едри производители на нефт в ОПЕК се изостриха след инвазията на САЩ в Ирак през 2003-а. Като регионална сила Риад поддържаше връзки със сунитското малцинство, което доминираше правителството преди Саддам Хюсеин да бъде свален от власт, а днес се оплаква от дискриминационното отношение на премиера Малики. В Багдад няма посолство на Саудитска Арабия, а търговските контакти на двете държави са сведени до минимум. Разривът се задълбочи през последните месеци на насилие. Малики обвини миналия месец Риад, „че е взел страната на терористите“, като им е оказал финансова и морална подкрепа,и че лидерите на кралството са виновни за сунитското настъпление в Северен и Западен Ирак. Саудитска Арабия контрира, че е „на фронтовата линия на войната срещу тероризма“ и подчерта, че „сектантската политика“ на Малики е причина за дестабилизирането на Ирак.
Въпреки че не обичат Малики, саудитските лидери смятат Ислямската държава за особено опасна. Ал Сауд е на прицела на транснационалните джихадисти още от основаването на кралството през 1932-а, защото именно на неговата територия е рожденото място на Исляма и двата свещени града – Мека и Медина.
Междувременно втората сесия на новия иракски парламент, насрочена за изминалата седмица, бе отложена за 12 август, тъй като политиците не успели да постигнат „разбирателство и споразумение“ за номинациите на кандидатите за трите върхови държавни поста – за премиер, председател на парламента и за президент, обяви временният парламентарен шеф Мехди ал-Хафид. Липсата на консенсус е поредната плесница в лицето на шиитските духовници, на САЩ, ООН и Иран, които настояват за бързо сформиране на нов кабинет с широко представителство на всички общности, за да може Ирак да запази целостта си.
Засега Ал-Малики няма намерение да сдава властта и се подготвя за трети премиерски мандат. Все пак остава известна надежда парламентът да се събере отново на 13 юли, както пояснил Ал-Хафид, но все още няма официално потвърждение за тази дата.
Бунтовниците пък продължават своето настъпление. В битка близо до Багдад на 7 юли бил убит генерал-майорът от иракската армия Негм Абдулла Али – командир на шеста армейска дивизия, натоварена с отбраната на част от столицата.
