Израел и ислямистките бунтовници от „Хамас“ навлязоха в най-взривоопасната ескалация на напрежението помежду им от края на 2012 година. Въоръженото крило на групировката, която контролира ивицата Газа, продължава интензивната стрелба със снаряди и ракети срещу израелски населени места. В отговор еврейската държава започна интензивна въздушна офанзива срещу десетки цели на ислямистите в средиземноморския анклав. В случая съвсем не става дума за наказателни нападения, а за началото на мащабна бойна операция, която вече си има и име – „Предпазно острие“.
Макар че насилието се усилва и може да достигне нови по-високи равнища, и двете страни в конфликта нямат интерес конфронтацията да се разраства. Израелският премиер Бенямин Нетаняху е под натиск от дясното крило на управляващата коалиция и от твърдолинейни свои съпартийци да предприема широкомащабна военна операция срещу „Хамас“. Нетаняху обаче не е склонен да се забърква в скъпоструваща бойна кампания. Причината е, че тя може да предизвика ракетни удари навътре в израелската територия, както и вълнение сред арабите в Източен Ерусалим и в цялата страна. Така че Нетаняху е много предпазлив и на практика прави доста умерени стъпки. Палестинците пък не искат трета интифада заради високата цена, която платиха за предишни бунтове. В Източен Ерусалим и Западния бряг не се забелязва никакво желание да се върнат дните на жестоки израелски нападения със съпътстващата ги загуба на животи и имущество.
Въпреки предпазливостта размяната на ракетни удари не спира. Но не се повишават и очакванията, че Израел ще изпълни заплахите си за сухопътна операция в Газа. Въздушните атаки на авиацията имат за цел не само да спрат ракетният обстрел на „Хамас“ и други въоръжени групировки срещу еврейската държава, а и да отслабят бунтовниците чрез ликвидирането на техните командни пунктове. Естествено, с нанасянето на въздушните удари се увеличават разрушенията и щетите. Нарастващият брой палестински жертви, картината на загинали хора по световния обмен и засилващата се международна тревога навеждат на мисълта, че Израел няма да има свободата на действие за осъществяването на една военна операция от порядъка на тази през 2008-а. Тогавашната бойна интервенция продължи три седмици и включваше интензивни сухопътни сражения в Газа – нещо, което Нетаняху не може да си позволи в момента.
