Приемаш мръсната поръчка, изпълняваш я и след като големият резултат е постигнат, оправяш дребните последици. Този класически прийом в родното правораздаване прилага прокуратурата в мегаскандала с организираната държавна атака срещу Корпоративна търговска банка (КТБ). След яловото разследване за опит за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски, което беше отчетено като грешка, държавното обвинение влиза в ролята на добрия милиционер. А ролята на лошия остава за управата на БНБ, която при това направи максималното да си заслужи всички хули, упреци и обвинения.
След прекратяването на това досъдебно производство прокуратурата опроверга и собственото си съобщение за отмъкването на 206 млн. лв. в чували и сакове от трезора на банката по нареждане на мажоритарния й собственик Цветан Василев. Информацията прозвуча от устата на ръководството на БНБ, което се позова на данни от проверката на одиторите. Парите уж били изнесени от България с частния самолет на банкера ден преди поставянето на КТБ под особен надзор. И едва след като бяха задържани главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и заместник-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова, стана ясно че такова нещо няма. Последва версията, че същата сума била била изнасяна в продължение на две години и половина – от края на 2011 г. досега.
Тази седмица държавното обвинение опроверга и другото бомбастично твърдение на БНБ – че липсват кредитни досиета в КТБ за отпуснатото финансиране на обща стойност около 3.5 млрд. лева. В случая прокуратурата беше притисната от ответната реакция на Цветан Василев, който каза от чужбина, че досиетата са иззети от разследващите органи във връзка с разследването срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев. После пак прокурорите поясниха, че кредитните досиета всъщност са били в банката, но в тях липсвали данни за обезпеченията по някои от отпуснатите кредити. Обяснение, което подкрепя тезата, че ударът срещу КТБ се крепи единствено на данни за въпросните 19 кредита, които шефът на банковия надзор уж проспал. До ден днешен няма обаче сигурност за какъв тип кредитиране става въпрос – дали тези кредити са наистина необезпечени, дали кредитополучателите си ги погасяват редовно… Сигурно е само, че Гунев е оглавявал банковия надзор през по-малко от половината време, в което се твърди, че са раздавани тези кредити.
Смислените стъпки и признаването на грешки не означава, че прокуратурата излиза от поръчковата схема за разправа с КТБ и с Цветан Василев. Към днешна дата обвиняемите са петима – най-наред Цветан Гунев, а сетне Маргарита Петрова и Борислава Тренева-Кючукова. Обвинения бяха повдигнати и срещу главната счетоводителка Мария Димова и председателя на управителния съвет и изпълнителен директор Орлин Русев. Същият, който поискал от БНБ ликвидна подкрепа, но тя му била категорично отказана.
Петрова и Русев бяха обвинени за длъжностно присвояване на въпросните 206 млн. лв. като извършители, а Кючукова и Димова – като техни помагачи.
Основната теза на обвинението, която би трябвало да докаже източване на КТБ, е повече от съмнителна. Първо, парите по кредитите били дадени на свързани фирми. За да прикрие липсата на отпуснатите средства, банката решила в хода на претърсванията да оформи документи за раздадени фиктивни кредити също на свързани фирми. След влизането на квесторите пък обвиняемите опитали да прикрият източването на пари с подмяна на датите по документите, на които са отпуснати кредитите, но не успели. Всичко това ставало по разпореждане на Цветан Василев от чужбина.
Имало протокол-разписка с писмена резолюция „Да“ на Орлин Русев за предоставянето на парите на мажоритарния акционер „Бромак“ ЕООД, в което водещ собственик е Цветан Василев. Има и декларация от Маргарита Петрова, че управителят на „Бромак“ ЕООД Иван Стойков й е представил въпросния протокол, след което са му предадени пакетирани в чували посочените суми. Тези документи обаче били съставени само за да заблудят разследващите, че парите са изнесени накуп ден преди влизането на квесторите. Според тях целта на заблудата е да се прикрие продължителното им източване в продължение на две години и половина.
Тази схема е принципно възможна, но много детайли могат да я обърнат. Не става ясно има ли кредитни договори и платежни документи относно лицата и фирмите, на които са били дадени реално парите. Ако има, кредитите са законни и проблемът им може да е само в евентуална липса на адекватно обезпечение. Ако пък оформянето на антидатирани кредитни договори впоследствие е факт, в разрез ли са те с платежните документи? Защото ако не им противоречат – проблем значи няма. Но пък как може да се разминават, щом прокуратурата твърди, че подмяната на датите е била неуспешна?! И как са източени парите, щом не са констатирани липси в главната каса на банката?!
Прокуратурата приема за установено, че теглене на 206 млн. лв. в брой на 19 юни не е извършено – само са съставени документи за това. Тези документи са с невярно съдържание – за съставянето им би трябвало да бъдат повдигнати отделни обвинения, но това не е направено. Доказателствата сочели, че и в множество други случаи обвиняемите са изпълнявали нареждания да осигуряват пари в брой от главната каса, което е всъщност и част от работата им. Но това невинаги е било извършвано с разходно-оправдателни документи и без надлежно осчетоводяване, в резултат на което се е натрупала липса. Хубаво, но пък в такъв случай къде отива версията за раздаване на необезпечени кредити, заради които започна всичко – с претърсванията във фирмени офиси и с повдигането на обвинение срещу главния надзорник на БНБ Цветан Гунев?
Наказателният състав, по който са предявени обвиненията, също предизвиква съмнения у юристите дали е адекватен за прилагане към описаната престъпна дейност. Той визира длъжностно присвояване и изисква съответното длъжностно лице да е присвоило чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. Как обаче ще бъде доказано, че парите са присвоени от обвиняемите, щом цялата обвинителна конструкция се крепи върху това, че операцията е разпоредена от Цветан Василев? И че парите са били предназначени и са отишли при него? Въпросите станаха май множко…
Докато обществото очаква някакви несензационни и доказани факти по аферата, прокуратурата съобщи, че е прекратила и образуваната срещу Пеевски „огледална“ проверка за закана за убийство на Цветан Василев чрез изпратен до него есемес. Преди това самият Пеевски се похвали, че прокуратурата в австрийската столица Виена, до която банкерът се оплака, че срещу него е отправената закана, е прекратила проверката по случая. Но въпреки че това станало цяла седмица след прекратяването на българската проверка, нашата прокуратура съобщи за това след австрийската. Защо ли?
Различни са и нюансите – според австрийците заплашителният есемес не бил престъпен по тяхното законодателство, а според българите няма доказателства за авторството на Пеевски. На практика нищо не е изяснено, тъй като се оказва, че както съобщението до Пеевски, така и предишното съобщение, с което бил заплашен Цветан Василев, са изпратени от един номер, регистриран на лице от ромски произход. След това той бил деактивиран. Но намерен ли е ромът, какви обяснения е дал и търсен ли е, изобщо никой не казва.
Пропуск на прокуратурата по отношение на информацията разкри и съдът. След като в медиите се появи неофициална информация, че Софийският районен съд бави повече от седмица разкриването на данните за кредитополучателите в КТБ, от Районния съд съобщиха, че това е направено още на 10 юли по искане на държавното обвинение. То, разбира се, е получило препис от решението за разкриване на банковата тайна, но незнайно защо не съобщило тази подробност пред медиите. Пропуски, грешки и неясноти, които държавното обвинение вече не смогва да поправя и опровергава.
