Жан-Клод Юнкер е роден на 9 декември 1954 г. в семейството на обикновен работник. Политическата му активност се проявява още на 20-годишна възраст, когато встъпва в редиците на Християнската социална народна партия на Люксембург. През 1979-а завършва юридическия факултет на престижния Страсбургски университет и отначало работи като адвокат. През 1984-а за пръв път е избран за депутат, като едновременно става министър на труда и делегиран министър по бюджета в правителството на Жак Сантер. От 1989-а до 2009-а е министър на финансите. След избирането на Сантер за председател на Европейската комисия през 1995-а Жан-Клод Юнкер оглавява правителството на Люксембург, като запазва министерските си длъжности. В качеството си на премиер на два пъти (през 1997-а и 2005-а) председателства Европейския съвет. Юнкер е несменяем ръководител на кабинета на Люксембург в продължение на 18 години, както и 20 години финансов министър. През юли 2013-а връчи оставката си от премиерския пост на държавния глава – великия херцог Анри, след шумен медиен скандал, свързан с разкритията за редица нарушения и злоупотреби в люксембургската разузнавателна служба SREL.Подобно на мнозина свои колеги Жан-Клод Юнкер представлява особена смес от цинизъм, прагматизъм и високо ниво на професионализъм. Добре образован в областта на финансите и правото, той е един от най-влиятелните финансисти на Евросъюза, в чиито прогнози и оценки се вслушват всички. В същото време често е бил сред политиците, пренебрегващи националните интереси на конкретни държави.
Бившият премиер на Люксембург и бивш председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер получи доверието на новите депутати в Европейския парламент и тежката задача да оглави Европейската комисия. След преброяването на гласовете резултатът беше обявен от Мартин Шулц. За Юнкер гласуваха 422 евродепутати, 250 бяха против, 47 бюлетини се оказаха празни, а 10 – невалидни.
Юнкер е първият шеф на комисията, избран с гласуване, и първият, който поема председателския пост в разгара на най-голямата криза в Европа и еврозоната от нейното създаване досега. Неговите критици, и на първо място британците, го определят като опасен човек, неспособен да взема радикални решения. Многобройните му поддръжници пък, към които се числи и германското ръководство, смятат, че той може да направи много неща и да се справи с проблемите.
Жан-Клод Юнкер е известен като ловък посредник, който е в сърцето на европейския валутен съюз в продължение на 25 години. И сега трябва да докаже, че е най-добрият избор за Европа, която се бори да остане на пътя на растежа и едновременно с това да превъзмогне геополитическото напрежение със своя съсед Русия. Той е единственият действащ европейски лидер от времето, когато се водеха преговорите в Маастрихт през 1991-ва, поставили основите на еврото. Петдесет и девет годишният политик водеше Еврогрупата в разгара на битката за спасяването на еврозоната от дълговата криза. Като председател на Еврокомисията Юнкер ще трябва да съживи най-влиятелната институция на блока, в която работят повече от 20 хил. души, както и да направлява политически и икономически реформи, по които 28-те страни членки имат много различни позиции.
Хора, работили дълго време с Юнкер, си задават въпроса как този понякога раздразнителен човек ще се справи с предизвикателството да управлява толкова голяма институция, в която има твърде много бюрокрация. Във всеки случай задачата му няма да бъде улеснена от британския премиер Дейвид Камерън, който през юни го определи като „неподходящия човек, номиниран в неподходящо време за поста“.
В Европейската народна партия Юнкер играе по-скоро в нейното изявено ляво крило. Той подкрепя идеята за въвеждането на национална минимална заплата за всички държави от общността. Отдавнашен противник е на това, че Великобритания се ползва от привилегиите да не прилага някои разпоредби на европейското законодателство в областта на трудовото право, като например лимита върху работните часове. Юнкер видимо изпитва носталгия по онези дни, в които Европейският съвет, доминиран от големите страни членки, имаше по-малко власт и в Евросъюза преобладаваха методите на общностното управление. При тази система Европейската комисия имаше единствено правото да инициира закони, отчитащи общите европейски интереси, всички държави съвместно ги прилагаха, а съдът на ЕС ги подкрепяше. Според Юнкер този институционален триъгълник е бил нарушен в последното десетилетие и е изгубил силата си.
Жан-Клод Юнкер определено иска да се хареса на много хора, но в същото време да не угажда на всички. Преди да бъде избран за председател на Европейската комисия, той отправи редица ласкателства към евродепутатите. В същото време обаче твърдо обяви претенциите си към властта. Бившият премиер на Люксембург, който беше неохотно номиниран от държавните глави и правителствените ръководители на страните членки, влезе във вторник (15 юли) в пленарната зала на Европарламента като основен кандидат и излезе оттам като избран ръководител на комисарите. В Страсбург Юнкер се държа като приятел сред приятели. Преди началото на заседанието размени думи с някои от присъстващите и по жестовете и погледите му можеше да се предположи, че се чувства като у дома си. Юнкер пожъна овации с критиките, които отправи към правителствените лидери. Сега му предстои да реши главоблъсканицата с номинациите за ръководството на ЕС, разкъсвайки се между желанието да върне дееспособността на дискредитирана Европа и традиционните пазарлъци за висшите постове в Брюксел.
