Макар и в по-добро състояние, гръцкото стопанство продължава да е в криза. Гръцките собственици на кораби обаче все така харчат без мярка. Но докато навремето те не слизаха от страниците на лъскавите списания и на жълтата преса и издържаха футболни отбори, печелейки милиони фенове, днес най-богатите от тях не смеят да излязат без охрана. Всъщност именно собствениците на кораби са в списъка на най-омразните гърци и преди тях са единствено политиците. Тях ги заплашват радикални леви групировки, като някои дори са малтретирани физически. Говори се и за опити за отвличания, като поне в един подобен случай семейство е платило милиони евро откуп.
Всеобщото мнение е, че гръцките корабни магнати са алчни и безскрупулни. Според международните анализатори най-малко 140 млрд. евро, спечелени от корабния бранш, не са били обложени с данъци от 2002-а насам – сума, която би могла да редуцира наполовина дълга на силно задлъжнялата държава. Само в Швейцария се смята, че са изнесени 60 млрд. евро, повечето собственост на корабни компании. Част от тях са придобити по законен начин благодарение на цяла мрежа от специални регулации, позволяващи данъчни отстъпки на бранша. Друга част обаче са незаконни, получени чрез данъчни измами. През миналата година например Виктор Рестис – собственик на корабна компания, бе арестуван по подозрение за пране на пари.
Това обаче не е всичко. Гърция продължава да е страна в криза с 27% безработица, данъчните приходи не са достатъчни, а Атина обмисля да поиска от кредиторите ново опростяване на дълговете си. Същевременно корабовладелците увеличават флотата си, като че ли парите изобщо не са проблем. Миналата година те са поръчали 275 нови плавателни съда на стойност почти 10 млрд. евро – повече от която и да било друга държава в света. Подобна сума е била инвестирана и в модернизацията на съществуващите флотилии. Само през първите няколко седмици на 2014-а гръцките корабни фирми са поръчали 15 използвани и 19 нови кораба, които струват около 5 млрд. евро.
Според Теодорос Вениамис – един от най-богатите гръцки корабни магнати, той и конкурентите му „следват своя собствен метаболизъм“ и купуват в трудни времена, което е тяхната рецепта за успех. Повечето подобни фирми са фамилна собственост и могат да си позволят подобна стратегия, защото вадят парите от собствените си джобове. Вениамис, разбира се, не споделя как точно въпросните пари са влезли в кесиите им, въпреки че е управител на „Голдън юниън шипинг къмпани“, която има 52 кораба, и е президент на Съюза на собствениците на кораби, представляващ приблизително 800 корабни фамилии с общо 5000 товарни плавателни съда, контейнери и танкери – най-голямата търговска флота в света от гледна точка на капацитет. Вениамис е класиран на 51-во място в регистъра на застрахователната група „Лойдс“ на най-влиятелните корабособственици. Той не пропуска да напомни, че неговата група подкрепя парично 12 хил. бедни семейства, като им доставя всеки месец необходимите бакалски стоки – „от зехтина до кроасаните“.
Гръцките корабни компании и онези, които работят в страната, са почти освободени от данъци и мита, а приходите им от международен бизнес изобщо не се облагат. Дори когато фирмата продава плавателен съд, тя не плаща данък. По този повод опозиционната партия „Сириза“ изброи неотдавна 58 специални наредби, които трябва да се променят. В интерес на истината, почти всички европейски държави субсидират своите корабни фирми, за да бъдат те конкурентни на флота на Далечния изток. Данъкът върху тонажа, който е стандартен в глобален аспект, е една от формите на тази подкрепа. Това е вид плосък данък, който зависи от размера и капацитета на кораба, но не и от действителните печалби. Данъчната ставка на тон варира в различните страни, но, според експерти от бранша, тя е най-ниска в Гърция.
Около 7% от гръцкия БВП зависи от корабния сектор, подчертава Вениамис. Гръцкият търговски флот има по-голям общ екипаж на плавателен съд, отколкото германският. Същевременно обаче се оказва, че наетите на работа гърци в него са около 30 хиляди, а профсъюзите на моряците се оплакват от 70% безработица в бранша. Освен това профсъюзните лидери твърдят, че през 2012-а гръцките корабни магнати са внесли в държавната хазна данъци за 15 млн. евро, докато моряците са платили общо 55 млн. евро.
Все пак в момента държавата притиска и богатите гръцки корабовладелци. Правителството в Атина изтръгна в края на миналата година съгласието им да плащат доброволно двоен размер на налозите за тонажа през следващите три години – мярка, от която се очакват приходи в размер на 140 млн. евро годишно. Корабните компании обаче смятат, че тази сделка ще им струва не повече от 100 млн. евро на година, а и те вече се пазарят за по-дълъг срок, в който да внесат парите в хазната.
