В последните дни преди да депозира оставката си, правителството на Пламен Орешарски най-накрая пусна за обществено обсъждане дългоочакваните промени в Закона за водите. Те уж трябва да сложат ред в този толкова разпокъсан и хаотичен сектор, но много трудно ще бъде приет и до края на това Народно събрание, тъй като съгласувателната им процедура приключва в началото на август. После предстоят дебати в комисии, в пленарната зала… По всичко личи, че с текстовете ще се занимава следващият парламент и ще е интересно да се проследи дали част от лансираните сега реформи няма да бъдат „забравени“.
От документа, предоставен за обществено обсъждане, става ясно, че се предвижда създаването на нов орган, който ще се занимава с интегрирането на политиките по водите. Става дума за специален Координационен съвет, в който ще влизат министрите на околната среда и водите, на земеделието и храните, на икономиката и енергетиката, на регионалното развитие, на инвестиционното проектиране, на финансите, на здравеопазването, на вътрешните работи, на транспорта, на образованието и науката, както и представител на Националното сдружение на общините.
Съветът ще координира разработването на плановете за управление на речните басейни и за управление на риска от наводнения, за финансиране и изпълнение на програмите по опазване и възстановяване на ценния ресурс, ще се занимава и с планиране, приоритизиране и изпълнение на мерки за осигуряване сигурността на язовирите. С ръководството му ще се занимава министърът на околната среда и водите, като организацията и дейността на новата структура ще се уреждат с правилник, приеман от Министерския съвет.
Сериозно внимание е отделено и на регламентирането на отговорностите на лицата, стопанисващи язовири, както и на контрола как те си изпълняват задълженията. По тези мерки няма какво да се спори – достатъчно е да припомним, че две години след скъсването на стената на язовир „Иваново“, който заля село Бисер и след като загинаха хора, още не се знае кой трябва да понесе отговорността.
Предвижда се също дейностите по поддържане на язовирните стени да се извършват от оператор с необходимата квалификация, който да осъществява техническата експлоатация на съоръженията, възложена му от собственика. Ако стопанисващият язовира не разполага с подобна квалификация, той трябва да възложи дейността на лице, което отговаря на тези изисквания.
В законопроекта е залегнала още една форма на контрол. Със заповед на областните управители е необходимо да се създадат специални комисии, които ще са длъжни всяка година да обследват техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени в тяхната юрисдикция, да предписват изпълнението на конкретни мерки в определен срок за осигуряване на техническата им изправност и безопасната им експлоатация, да съставят протокол за направените констатации и предписания и да предоставят информацията на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК).
Ако промените бъдат приети, въпросната дирекция занапред ще носи много по-голяма отговорност. Становището е, че тя има капацитета да се справи с тази задача, защото така или иначе контролира за законосъобразността на изпълнението и ползването на строежите от първа до трета категория. Както и действията на общинските администрации за спазване на разпоредбите по устройство на територията за всички категории строежи. Освен това ДНСК има шест регионални дирекции за национален строителен контрол с 28 регионални отдела към тях.
Намеренията са всички язовири на територията на страната да се приведат в съответствие с изискванията в срок до 12 месеца от влизането на норматива в сила.
Измененията в Закона за водите предвиждат и промени в икономическото регулиране в сектора. Ефективно се въвежда принципът „замърсителят плаща“ и такси за всички дейности, които могат да въздействат значимо върху водите. Вече ще се плаща не само за замърсяване при заустване на отпадъчни в повърхностни води и отвеждане на замърсители в подземните води, но и за вреди, предизвикани от животновъдството, аквакултурите, от торове и препарати за растителна защита.
Конкретно таксата за замърсяване от заустването на отпадъчни води в повърхностни води ще се определя по нов начин. За канализационни системи на населени места, както и на курорти, тя ще е част от сумата, платена за изразходваните количества питейна вода и водата от други водоизточници, според договора с ВиК оператора, и ще се включва в цената на ВиК услугата. Промишлените предприятия и др., които заустват в канализационната система отпадъчни води, ще плащат допълнителни корекционни коефициенти, отчитащи замърсяването, а също и вида на водоприемника – вътрешни или крайбрежни и преходни води.
Изземването на наносни отложения пък (за което също ще се плаща такса) ще може да става само от Дунав и от водохранилища, а не както досега, от всички повърхностни води.
Вносителите правят важното уточнение, че въвеждането на всички тези промени е едно от предварителните условия, от които ще зависи предоставянето на европейски средства за „водните“ проекти от всички оперативни програми. Така че забавянето на закона изобщо не е от полза за България. Още повече че с част от разписаните текстове се отстраняват и забележките на Европейската комисия за неправилно или непълно транспониране на директивите й в областта на водите. Включително и тези от постъпилото допълнително официално уведомително писмо от Брюксел, с което ни уведомяват, че поради забавянето на необходимите корекции ще бъде открита процедура за нарушение.
