Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Имитираните от България държавни ценни книжа се обезцениха драстично. Основна заслуга за това имат политическата нестабилност и сътресенията в банковата ни система. А доскоро тя бе оценявана като една от най-сигурните и от български, и от чуждестранни експерти. Явно най-сигурното у нас е, че няма нищо сигурно.
В рамките на последните два месеца чешките десетгодишни държавни бонове поскъпнаха с малко над 1 крона, полските с 2 злоти, а унгарските – с над 3 форинта. Германските вдигнаха цената си с с 2.5, а френските – с 3.5 евро. Испанските и италианските десетгодишни ДЦК „набъбнаха“ съответно с 4 и 5 евро.
Изброявам ги нетолкова от любов към статистиката, колкото за да покажа, че европейските книжа поголовно поскъпнаха, и то драстично. На този фон цената на нашите книжа падна. При това с едно понижение, равнозначно на падение.
Еврооблигационната ни емисия с падеж през януари 2017 г. загуби нови цели 1.5 евро. от стойността си. Тя вече се търгува при 107.5 евро за 100 номинал. Цената им гарантира доходност от 1.65% на годишна база.
Доларово деноминираната ни глобална облигация с падеж през януари 2015-а олекна с 1.7 щатски долара. Сделките с нея вече се случват при 103.3 щ. долара за 100 номинал и осигурят възвръщаемост на покупката от цели 1.36% на годишна база. За сравнение, шестмесечен депозит в долари се договаря при едва 0.3% годишно, т.е. маржът от един цял процент говори за силно подкопано доверие в български книжа, пък били те и с падеж само след половин година.
Малко по-засилено беше напрежението на вътрешния пазар на ДЦК. Цените на книжата с десетгодишен остатъчен срок да падеж отчетоха спад с точно 2 лв. за последните два месеца. Сделките с най-дългосрочната ни държавна облигационна емисия с падеж през юли 2024 г. вече се сключват при 106 лв. за 100 номинал. В резултат на което доходността им се повиши от 3.1 до 3.3% годишно.
Облигационната ни емисия с падеж след пет години пък загуби 1.2 лв. от стойността си и вече може да се намери при 101.2 лв. за 100 номинал. Доходността й е 2.2% и е значително по-висока спрямо 1.7% отпреди 60 дни.
Силно подвижни бяха и цените и на най-краткосрочните ни държавни бонове с падежи след два и четири месеца. Доходността им отскочи в резултат на понижените цени. Те се търгуваха вече съответно при 0.6 и 0.8% доходност на годишна база срещу 0.4 и 0.5% на годишна база – на тези нива се разменяха и в средата на месец май.
На фона на казаното някак съвсем логично вече стои изявлението на Министерството на финансите, че е взело решение да не проведе планираните в емисионния календар аукциони за продажба на държавни ценни книжа за месец юли. Те ще бъдат реализирани през периода септември – декември 2014 година. Натискайки бутона „пауза“ от финансовото ведомство се надяват да успокоят малко пазара.
Много хора ме питат защо се получава така, че, от една страна, в банковата система има предостатъчно свободни средства, а, от друга, отделни банки изпадат в ликвидна криза. Обяснението е в лимитите. Всяка банка определя лимити, до рамките на които да предоставя на друга банка определено количество пари на депозит, т.нар. необезпечено финансиране. Фактът, че обемите на междубанковия паричен пазар се въртят около само 200 млн. лв., говори за силно НЕликвиден междубанков пазар. Именно ниската степен на ликвидност на междубанковия пазар е основна спънка при затруднение една кредитна институция бързо и ефективно да си набави нужните пари от междубанковия пазар.
Индексът ЛЕОНИЯ, отчитащ сключените еднодневни депозитни сделки на междубанков паричен пазар, упорито стои на нивото от 0.03%, отказвайки да отчете случващото се у нас.
