871 престъпници, осъдени да влязат в затвора, са останали незадържани в края на м. г. от съдебната охрана към Министерството на правосъдието и от МВР. Тези хора се укриват в страната и в чужбина и срещу тях е задвижена процедура по издирване. Това става ясно от доклада за дейността на прокуратурата за 2013 г., публикуван на сайта й. С натрупване от 1993 г. неизпълнените присъди „лишаване от свобода“ са 1115, наложени на 1041 души.
По закон препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответното наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. Това става до 7 дни от влизането й в сила. Този срок, в който делото пътува от последната инстанция до съда, от който е тръгнало, а после към прокуратурата, може да се използва от осъдените да се укрият.
Със задържането на осъдения и отвеждането му до затвора първо се заема съдебната охрана към Министерството на правосъдието. Ако до месец тя не успее, се обръща към МВР и човекът се обявява за издирване. Издава се и европейска заповед за арест. Укриващите се не извършват престъпление, ако са дочакали края на делото си и тогава са изчезнали, обясняват прокурори.
От данните се вижда, че проблемът е от години. Например в края на 2012 г. осъдени, но незадържани, са 891, а година по-рано – 997. През последните три години това са около 10% от реално приведените в изпълнение присъди лишаване от свобода. От доклада не става ясно за какви престъпления са признати за виновни укриващите се осъдени, както и колко време в затвора им е определил съдът. Не е ясно и дали прокуратурата води подобна статистика.
Вижда се обаче, че най-голям е броят на незадържаните, осъдени в софийския апелативен район – 257, следва варненският с 237 и този на Пловдив със 174. „Това се дължи както на икономическата миграция към големите градове, така и на липсата на законово изискване за адресна регистрация, което затруднява издирвателната дейност и установяване на местонахождението“, пише в доклада на обвинението.
През 2013 г. 568 души са били обявени за общодържавно издирване, 473 – за международно. Издадени са 388 европейски заповеди за задържане. За този период са били задържани и вкарани в затворите 337 издирвани осъдени, което е 24% от общо издирваните с присъди. Т.е. изчезналите осъдени са повече от заловените, които са били обявени за издирване. Това е и традиционната картина, показват данните на прокуратурата.
Проблемът с изчезващите осъдени стана публичен през пролетта на 2012 г., когато дупнишките бизнесмени Ангел Христов и Плавен Галев, известни като Братя Галеви, изчезнаха безследно точно след като и върховната инстанция ги призна за виновни за организирана престъпна група и ги прати в затвора. И досега от тях няма и следа, а случаят им влезе и в доклад на ЕК за България като провал за съдебната система. Тогава вътрешният министър Цветан Цветанов си изми ръцете с прокуратурата и съда, а премиерът Бойко Борисов обясняваше, че такива като Галеви трябва да лежат в ареста през цялото време. „В момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда – идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора“, каза той по време на правителствено заседание. Това накара правосъдния министър Диана Ковачева да поиска тълкуване от ВКС. Тя попита дали, когато съдът постанови затвор, присъдата, макар и невлязла в сила, може да послужи като основание за задържане на подсъдимия. Върховните съдии отговориха, че постановяването на осъдителна присъда, с която се налага ефективно наказание „лишаване от свобода“, не може да бъде основание за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка.
