Твърдоглавието и дебелоочието на онези депутати, които до последния ден отказваха да ходят на работа, спря парламента да актуализира бюджета на Националната здравноосигурителна каса поне с гласуваните от правителството 225 млн. лева. Така в осигурителния фонд до края на 2014-а се очаква да зейне стряскащият дефицит от над 491 млн. лева. При липсата на работещ кабинет планираният от надзора на ведомството недостиг няма как да бъде покрит с прехвърляне на средства от бюджетите на министерствата или с нова емисия на външен дълг, както предлагаше финансовият министър в оставка Петър Чобанов. В тази ситуация касата е оставена на самотек и трябва да се спасява, както може. Текущият отчет за изпълнението на бюджета й до края на април 2014-а и планът за очакваните разходи до края на годината навеждат на мисълта, че спасителната мисия е възможна с добро планиране на харчовете и засилен контрол върху дейността на лечебниците. Уравнението е доста сложно, тъй като не бива да се застрашава здравето на пациентите. А и на следващия кабинет ще му се наложи да направи някои ловки маневри, с които хем да прехвърли плащания към бюджета за 2015-а, хем скоростно да ревизира здравноосигурителния модел, за да осигури повече приходи в системата.
Междувременно д-р Румяна Тодорова и надзорният съвет на институцията трябва
да действат като във военно положение
и да запълват ден за ден пробойните, които се отварят в здравните фронтове. Калкулациите показват, че за болниците по план няма да достигнат 329 млн. лв., за лекарства за домашно лечение и диетични храни липсват 96.58 млн. лв., други 48 млн. лв. се търсят за онколекарства , а около 17 млн. лв. – за перото “медицински изделия”. Противно на обявеното намерение да се даде приоритет на финансирането на лечебниците, средствата, които задължително е необходимо да се осигурят, са за домашните лекарства и онкомедикаментите, тъй като те са животоспасяващи и са предназначени предимно за тежкоболни и трудноподвижни пациенти. Както изтъкнаха и пациентските организации, става дума за интересите на около 1.5 млн. онкоболни на домашно лечение, трансплантирани, пациенти с тежко протичащи заболявания, които без адекватно лечение отново ще се върнат в болниците, или още по-лошо – ще се инвалидизират. Така че в случая компромис не може да има. Добрата новина е, че необходимите към 145 млн. лв. могат да бъдат покрити от резервите и неизползваните от касата бюджетни буфери. Гласуваният резерв на здравната каса бе 279 млн. лева. Първо с 66 млн. лв. бе платена дейността на болниците от миналата година, а след това 155 млн. бяха заделени за 2014-а и от него остават 56.7 млн. лева. Още 46 млн. лв. стоят непохарчени по перо “Други здравноосигурителни плащания” и също могат да бъдат използвани целево, а се очаква и преизпълнение на приходите от здравни осигуровки с над 55 млн. лева. Вижда се, че лекарствата могат да бъдат покрити и така напрежението сред пациенти и аптекари ще бъде потушено.
Следва въпросът
откъде да се намерят липсващите 329 млн. лв.
за болниците, тъй като касата може да “изчопли” още едва около 5.5 млн. лв., като ореже административните си разходи за технологично обновяване? Тя все още разполага с 661.4 млн. лв., с които може да плати пълната дейност на здравните заведения до октомври включително, а ако покрива на около 80% заработеното от тях, парите й ще стигнат без проблем до края на 2014-а. Само че дали наистина болниците са увеличили “ударно” дейността си, както показват отчетите и прогнозите? Според директора на университетската “Св. Екатерина” – проф. Генчо Начев, това не само че не е така, но те масово източват касата, като отчитат дейност, която не е извършена. “Докато касата сключва задължително договор с всички играчи на пазара и няма никакъв контрол върху това показано ли е определено лечение или не, и няма изключително сурови санкции за отчетени, но неизвършени дейности, включително и прекратяване на договор с лечебното заведение, както и персонална отговорност към виновния лекар, включително и с отнемане на правото да практикува професията, няма да има никакъв ефект. Хоспитализациите се увеличават с всяка изминала година, защото никой не ги контролира”, казва Начев.
Ако се доверим на числата, това наистина изглежда така. Прогнозните разходи на болниците бяха актуализирани за 2 млн. очаквани хоспитализации или с
495 901 пациенти повече от предвиденото
в Националния рамков договор за 2014-а. Така се оказва, че при средна цена на медицинската услуга от 671 лв. липсващите средства по клинични пътеки са точно 332 млн. лв.а, колкото е и дефицитът на болниците. А параметрите във въпросния рамков договор се залагат от експерти на здравната каса и лекарския съюз, които са врели и кипели в тези дела и със сигурност не са идиоти, за да пропуснат половин милион потенциални пациенти. Все повече болни се оказват пуснати към по-скъпите клинични пътеки, в резултат на което лечебниците усвояват средно по 130 млн. лв. месечно при 105 млн. в предишната година. Едва ли 2014-а е толкова фатална, за да превърне рязко половин милион българи в клинични случаи. Както казва и Начев, една от причините за рязкото увеличение на хоспитализациите е, че джипитата нямат интерес да бъдат “пазачите”, които охраняват болничните врати. На тях им се плаща на преглед, а не за извършена дейност и те, естествено, предпочитат да се презастраховат, като пращат зачислените им пациенти за щяло и нещяло в болница или на скъпи изследвания.
Има и друго смущаващо. Дейността на болниците
преминава през твърде големи амплитуди
за да не поражда съмнения. Абсолютно необяснимо е как за януари те могат да отчетат извършени медицински услуги за над 165 млн. лв., а през февруари те да са почти два пъти по-малко – за 87 милиона. През март мизата пак се вдига до 140 милиона, за да падне до 134 млн. лв. през април. Очевидно нещата опират и до липса на контрол. И вместо ръководството на касата да реве “на чуждо рамо” заради безпаричието, по-добре да се вземе в ръце и да командирова “на терен” стотиците си служители в централата и районните организации. Ако в счетоводството на всяка болница, работеща с осигурителния фонд, се залепи по един ревизор, който в продължение на няколко месеца да преглежда всяка сметка, току виж хоспитализациите намалели с няколкостотин хиляди и поне сто милиона лева от очаквания дефицит “изненадващо” хартисали. Дори и да не бъдат икономисани чак толкова пари, поне ведомството ще получи детайлна картина от първо лице какво точно прави и как го прави най-големият “усвоител” на средства.
