Един от малкото нормативи, които бившият парламент прие без никакви контрадоводи, бе новият Закон за професионалното образование и обучение. Наистина от дуалната система, която трябва да влезе в сила от 2015-а, изглежда, печелят всички. И учениците, и бизнесът, и държавата. Тийнейджърите се дипломират като висококвалифицирана работна ръка, ценена в бизнес средите, а могат да започнат и собствен бизнес. Междувременно взимат прилични за нуждите им заплати. От своя страна бъдещите работодатели получават възможност “да моделират” стажантите си според корпоративните изисквания. Разбира се, те правят допълнителни разходи, но практиката показва, че инвестицията има висока дългосрочна възвръщаемост. Освен това “на книга” ползват данъчни облекчения и финансова подкрепа от държавата.
Генерално схемата води до по-балансиран трудов пазар и по-висок стандарт на живот за голяма част от данъкоплатците. Което е добре за хазната, независимо кой управлява. Проблемът е, че само един “гол” закон не стига. Трябва прецизно да се изпипат договорите за дуално обучение, правилата за заетост на непълнолетните, размера на заплатата и защитните механизми за учениците. Да се признаят дипломите на национално и европейско ниво, да се регулират отношенията между гимназии и бизнес, както и стандартите на обучение. А голяма част от това все още не е направено.
Още по-големият проблем е, че нито държавата, нито бизнесът реално се ангажират да осигурят средствата за подготовка на квалифицирани работници. Според последните вписани разпоредби в закона всички разходи по осигуряването на работните места и обучението на учениците от професионалните гимназии трябва да се поемат от работодателите. Те следва да бъдат компенсирани със средства, получени от оперативните програми.
“Не искаме държавата да се дистанцира от дуалното обучение”, не се съгласи заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. За да бъде въведено то по изчисления на бизнеса, трябва да се разкриват годишно между 120 000 и 150 000 работни места за стажанти. Между 35 000 – 40 000 са предприятията в страната, които имат потенциал да поемат практиките. Но тези фирми ще бъдат двойно натоварени – веднъж с данъците и втори път със средствата за обучение. Затова от Асоциацията на индустриалния капитал предложиха чираците, които откажат работа в обучилата ги фирма, да платят разходите на “измамения” работодател. От синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” обаче контрират, че това би превърнало младите кадри в “дуални роби” с лоша мащеха в лицето на държавата.
Спорът е малко излишен, тъй като в Европа “отдавна са го измислили”. Датските компании внасят по 393 евро годишно за всеки свой служител в специален фонд, с чиито средства обучаващите фирми получават компенсации и изплащат заплати. Във Франция всички фирми с под 250 служители също внасят във фонд между 0.05 и 0.06% от надниците. В Англия, Франция и Турция за учениците е фиксирано възнаграждение като процент от минималния доход, който се увеличава към края на обучението. В Германия синдикатите и работодателите договарят заплата средно 30% от тази на квалифицирания работник в съответния сектор, която също се повишава. Чираците в Австрия получават 80% от заплатата на квалифициран работник през последната година от обучението си. Половината от най-успелите предприемачи са образовани в дуалната система. В Полша разкриването на професионална паралелка се случва само след намиране на производство, което да осигури практиката на обучаемите. Но в тези икономики има силен бизнес, който може да си позволи да инвестира и да чака ползите. Има и стабилни държавни гаранции, както и добре защитени професии. А ние пак сложихме каруцата пред коня.
