Трябва да признаем нещо крайно неприятно – само месец след поставянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) под специален надзор – жертва на недоверието стана институцията, над която по отношение на банковата дейност у нас би трябвало да стои само Господ – БНБ. А човекът, когото сочеха като единствен виновник – Цветан Василев, замени ролята на обвиняем с тази на обвинител. У нас оправдаващи се банкери е имало, но колцина от тях са говорили така, както говори мажоритарният собственик на КТБ? И колко пъти се е случвало управител на БНБ да подаде оставка, след като е бил така категорично убеден, че взетите от него решения са навременни, правилни и законосъобразни? Във вторник (22 юли)Иван Искров го направи в писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков, оплаквайки се от „системни и неприемливи обвинения“, които били в разрез с истината относно действията на БНБ по случая с КТБ. От ГЕРБ и ДПС пък реагираха с призив веднага да го направи, а не да се упражнява в „епистоларни жанрове в условно наклонение“.
Къде е истината в топскандала „КТБ“? В интервю за електронна медия Цветан Василев заяви тази седмица, че той и банката са попаднали в тази ситуация в резултат на перфектно организиран план с участието на определени медии, на прокуратурата и на БНБ, използвани като инструменти от кукловодите в определени политически кръгове. Видимата част от плана включвала унищожаването на КТБ и придобиването на примамливите й активи на ниски цени. Невидимата част от плана пък била да се заличат дълговете на определени лица. Първоначално намерението било да се предизвика хиперинфлация, но после участниците в тази „публична екзекуция“ решили да ограничат удара до КТБ. Пеевски пък бил „само инструмент в сценарий за заличаване на дългове“. Иронията в тази история Цветан Василев вижда в това, че точно институции, участващи в този „брак по сметка“, имат правомощията да разрешат случая.
След това обобщение да се върнем към детайлите. Цветан Василев може и да е едната страна в спора, може да се окаже грешен за едно или за друго, но въпреки тези уговорки доводите му звучат много по-смислено от тези на БНБ и на прокуратурата. Пристъпва се към национализация на КТБ, без да са проведени разговори с основните акционери – първата логична стъпка в случая. Напротив – стана ясно, че представителите на Държавния резервен фонд на Султаната Оман са отпратени точно когато е трябвало да бъдат изслушани. А представителите на държавните институции в лицето на прокуратурата и БНБ разпространяват невярна информация, докато предлагат наказателно преследване срещу тези действия. БНБ си спечели прозвището „кралица на двойните и тройните стандарти“. Вместо да направи най-елементарното – да предостави поисканата от ръководството на КТБ ликвидност, националната банка реши да спре всички операции в нея.
И още. Назначава се 10-дневен одит – според професионалистите този срок не стига за проверката дори на малка фирма. След изтичането му пък бяха обявени само данните, подкрепящи тезата на заговорниците. Обявена бе национализация и на дъщерната „Креди Агрикол-България“, въпреки че от нея не е имало масово теглене на пари. БНБ обяви „Креди Агрикол България“ за добра банка, а КТБ за лоша – в същия месец, в който й е дала разрешение да купи френската банка. До този момент данните сочат точно обратното – КТБ е на печалба, а „Креди Агрикол-България“ – на загуба. Счетоводните баланси на КТБ са заверени от международно признатия одитор КPMG, а одитът от БНБ от 2013 г. е установил едва около 2% лоши кредити в портфейла на КТБ. Пуска се информация за изнесени в чували за един ден 206 млн. лв., след което то се опровергава и се минава на версията за източване на банката в продължение на години с раздаване на кредити на свързани лица. А всъщност тепърва ще се установява кое е вярно и кое не в тази версия.
Тиражирана бе и информация за изчезнали кредитни досиета за 3.5 млрд. лв., гарантирана с внушението, че тези кредити са лоши. После се оказва, че подобна липса нямало. А и било технически невъзможно документацията да изчезне, тъй като всички кредити са регистрирани в националния кредитен регистър. И няма как да си помисли човек, че одиторите и прокуратурата са се заблудили временно, тъй като после беше обявено, че разследващите изобщо не са ползвали оригиналните носители. За прокурорската грешка с „убийството“ на депутата от ДПС Делян Пеевски важи същото – първо се вдига шумотевица, след което държавното обвинение иска прошка. А ако не излезе нищо и от обвинението срещу шефа на надзора Цветан Гунев? Ще е напълно ясно, че грешката е вярна…
Още един въпрос: дали не ни правят на идиоти и със закъснялото внимание, което проявиха към Оманския фонд? Няма как да е искрено и няма как фондът да оправи положението, ако никой не иска това. Цветан Василев оприличи политиката на правителството спрямо КТБ с поговорката „Разруши къща, за да построиш колиба“. В случая държавата руши къщата, а после кани друг да вдигне колибата, за да бъде замазан гафът. Банкерът нарече „престъпление“ рецептата, която БНБ упорито не искаше да изпълни – спасяване на КТБ чрез допълнителен финансов ресурс от сегашните акционери и привличането на допълнителен капитал от нови международни инвеститори. Но тези ходове трябва да са съчетани с определени гаранции от страна на държавата, което, изглежда, е най-трудното. Не защото държавата не може да ги даде, а защото не иска.
Абсурдът беше допълнен и от факта, че за поканата на държавата към Оманския фонд научихме най-напред не от БНБ или от правителството, а от агенция „Ройтерс“. Финансовият министър Петър Чобанов говорил с представители на фонда, след като планът на държавата да спаси банката се сблъска с критики от опозицията. „Българите са се съгласили да работят с акционерите, за да се осигури работещ план, който да се осъществи в рамките на три месеца вместо варианта с национализация“, съобщи агенцията. Това обаче не означавало непременно, че Оман ще инвестира още средства в банката. Едно от предложенията било да бъде намален делът на Цветан Василев, който чрез дружеството си „Бромак“ държи малко над 50% от акционерния капитал, и да бъдат привлечени средства от чуждестранни инвеститори. Същото предлагаше и Василев, но го чуват чак като стане новина от „Ройтерс“…? Чобанов коментирал и подсилването на Управителният съвет на банката с „независими експерти“. Звучи ни откровено глупаво – при влизане на нови значителни акционери е напълно естествено те да излъчат свои представители в ръководните органи на банката.
Дали в изпълнение на план Б, за довършване на план А, или просто за да спасява положението, Чобанов казал, че „Оман вижда България като приятел и ние сме уверени, че българското правителство и другите акционери ще работят за най-добрия изход от тази деликатна ситуация, както и за повторно отваряне на банката в по-стабилно състояние“. Как обаче да стане това, при положение че основният акционер Цветан Василев е обявен за неприятел и престъпник?
Междувременно изразената от Иван Искров готовност да хвърли оставката си съвпадна поразително с предложения от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов план от четири стъпки – първата е… оставката на Искров. Борисов твърди, че планът бил подкрепен „от мнозина банкери и икономисти“, но новото в него е единствено включването на оманския фонд. Критиците на този план пък видяха в него лицемерен популизъм, уж е за спасяване и възстановяване на КТБ, но явно целял нейната ликвидация.
Първата стъпка според плана е накърнената репутация на БНБ да бъде оправена със смяна на Иван Искров и Цветан Гунев. Втората стъпка от плана „Борисов“ не е всъщност никакава стъпка, а констатация – че нямало нужда от специален закон, който да ангажира държавата с изплащането на влогове над гарантирания праг от 196 000 лева. Третата стъпка е да се отправят покани към акционерите на КТБ и да им се предложи да участват в спасяването на банката. Борисов подчертава изрично, че „ако се окаже, че нещата в КТБ са поправими, че акционерите искат да я изправят, и тук имам предвид Оманския фонд, който е с много добра репутация в света и ние не бива да я нарушаваме, тогава пак да действаме според закона“.
И след тези оздравителни мерки идва четвъртата стъпка: „Поради опасенията, че в КТБ са се вършили нередни неща, че има мръсни пари, че са отпускани заеми в огромни размери, и съмненията, че банката е източена, изпратих писмено предложение до главния прокурор, НАП и Комисията за конфискация на незаконното имущество да поставят под запор активите на банката. Целта е да не могат да бъдат извършвани действия за прехвърляне, продаване или фалшифициране на данни през този „мъртъв период“, докато квесторите работят в банката“.
Дали някой е обяснил на Борисов, че подобни обезпечителни мерки се налагат по съдебен ред? И че прокуратурата и НАП нямат работа в изпълнението или неизпълнението на частноправни кредитни договори? Че квесторите и сега имат всички правомощия по опазването на активите и че комисията по конфискация работи само след повдигнато обвинение срещу физическо лице? Не е ясно.
След тези четири стъпки се предлагат два ефимерни изхода. Първият – банката да бъде оздравена без държавна намеса, което означава Оманският фонд да спасява сам инвестицията си с наливане на огромен допълнителен ресурс, което едва ли ще се случи. Вторият – ако КТБ не се стабилизира, активите й да бъдат прехвърлени към друга банка, „която поема и лошото, и доброто“. След което активите й да бъдат разпродадени, за да бъдат покрити гарантираните депозити. Тоест – ликвидация и разпродажба в целофан.
Взети в своята цялост, упражненията на Бойко Борисов по темата „КТБ“ демонстрират до каква степен банковата система се е движела на автопилот в последните години. Тюрлюгювечът от предложени квазимерки, откровен стремеж към нагнетяване на напрежението и измамна загриженост за обществения интерес доведе дотам лидерът на ГЕРБ да обещава на депозантите розово бъдеще, „гарантирайки“ им онова, което е гарантирано от закона. Те щели „все някой ден“ да си вземат парите до 100 000 евро през следващите години. Но с две уговорки – че ще си платят за „гяволъка“ да вземат по-високи лихви… като не ги вземат, но преди това ще минат през данъчна проверка. И всичко това преди надзорът върху КТБ да е установил колко от раздадените кредити са лоши и има ли изобщо капиталова дупка в банката. Така, след като Борисов мина през фалит на банковата система и държавата, през банкова ваканция, през връщане в пълен размер на чистите пари, през арести на виновниците, през вяра в прокуратурата и през писането на специален закон, се хвана за Оманския фонд и за оставката на гуверньора Иван Искров. И всичко това с единствената и прозрачна цел да отпише КТБ съгласно схемата на кукловодите.
