Повече от месец след като с решение на управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка бе поставена в режим на специален надзор, все още не е ясно колко мащабни са последиците за икономиката на страната. Никой досега например не намери за необходимо да обяви, че освен всичко друго КТБ управлява и Фонда за жилищно обновяване по проекта “Енергийно обновяване на българските домове”, който се финансира с 50 млн. лв. от оперативната програма “Регионално развитие”. Банката бе избрана след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, като договорът с нея е сключен на 21 март 2012-а. В резултат на това във фонда бяха прехвърлени от европрограмата9 527 284 лв., а КТБ се ангажира с осигуряването на съфинансиране от 1 млн. лева.
Предвиждаше се с тези пари да се отпускат целеви кредити “Жилищно обновяване” и да се предоставят банкови гаранции, с които сдружения на собственици на имоти и притежателите на самостоятелни обекти да осигурят своя дял (25%) от стойността за саниране на съответната сграда, блок или секция. КТБ предложи и специални условия на домакинствата, ползващи заемите – лихвата е фиксирана на основен лихвен процент (ОЛП) плюс надбавка от 6.5 на сто, а срокът на изплащане може да е до 20 март 2022-а, с гратисен период до шест месеца. При предсрочно, частично или пълно погасяване няма предвидени неустойки. Специални условия имаше и за сдруженията на собственици и притежателите на самостоятелни обекти, които позволяваха лихвата да падне до ОЛП + 4.5% за целия период на договора. Става дума за изискването кандидатът да има открита доверителна сметка във финансовата институция и някой от кредитополучателите (собствениците на сградата) да получава там месечното си трудово възнаграждение.
Всички тези безспорни за потребителите ползи обаче са недостъпни от 20 юни насам, след като КТБ беше затворена. Така хората нямат възможност да си осигурят евтино съфинансиране за санирането на блоковете си и съответно целият проект буксува. Сроковете за реализацията му изтичат в края на 2015 г. и точно затова попитахме Министерството на регионалното развитие какво се случва с “Енергийно обновяване на българските домове” оттук нататък? От там отговориха, че изпълнението на проекта продължава и ведомството координира всички възможни действия за преодоляването на проблемите. Поясниха и че “с цел да се подпомогнат собствениците на жилища при осигуряването на собственото участие от 25% е създаден Фонд за жилищно обновяване, който предоставя нисколихвени кредити. Но тези средства не е задължително да се осигурят точно от този фонд. Собствениците на жилища могат да финансират сумата от 25% със собствени средства или с кредит от която и да е друга банка”.
По-любопитно обаче е друго. С писмо до управителя на Българската народна банка Иван Искров Министерството на регионалното развитие е поискало съдействие за разкритите партиди и доверителни сметки в КТБ и осигуряването на нормална оперативна дейност на фонда за жилищно обновяване. Оттам са настоявали също така на банката да се осигури възможността да разкрива и управлява доверителни сметки на сдружения на собствениците, както и да продължава безпрепятствено да упражнява своите задължения по договора си с оперативната програма “Регионално развитие”.
В отговор (с писмо от 03 юли 2014 г.) БНБ е уведомила ведомството, че приложената принудителна административна мярка по отношение на КТБ включва ограничаването за определен период на дейността й със забрана за извършване на всички дейности. Поради това реализацията на проекта “Енергийно обновяване на българските домове” може да бъде продължена едва след възстановяване на дейността на кредитната институция. По закон максималният срок на специалния надзор е до шест месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от три месеца.
“Министерството на регионалното развитие полага максимални усилия, за да се минимизира рискът за средствата по проекта и разчита на компетентните действия на Българската народна банка. За тази цел се поддържа и постоянна връзка с БНБ предвид решението й процедурата за специален надзор на КТБ да продължи до 21 септември”, отбелязаха още чиновниците. Те са категорични, че не се предвижда избор на друга банка партньор, която да поеме управлението на Фонда за жилищно обновяване.
Иначе в момента се изпълняват строително-монтажните работи по първите две сгради, които се санират с пари по проекта. До края на месеца трябва да приключат тръжните процедури за избор на проектанти и строители, които ще правят самото обновяване на одобрените за участие постройки. Строителните работи по всяка от тях могат да започнат едва след изработването на инвестиционни проекти, като срокът е три месеца. “Това няма да доведе до забавяне на изпълнението на проекта, тъй като обновителните дейности могат да се извършват и през зимния сезон”, обещават от регионалното министерство.
Проверка в регистъра на обществените поръчки обаче показва, че конкурсите за избор на проектанти, които ще работят в Североизточния и Югоизточния регион, са били прекратени в началото на тази седмица – на 22 юли. Конкретно за градовете Варна, Добрич, Търговище и Шумен в надпреварата е била подадена само една оферта – от софийската фирма “Танков архитектс”. Но участникът е отстранен във втория етап на процедурата, защото е объркал документите си и е подал една обща оферта за две отделни позиции. Така не са останали мераклии, които да подлежат на оценка и класиране.
В процедурата за градовете Бургас, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Казанлък пък са участвали две фирми – пловдивската “Айва – Б” и пазарджишката “Проект консулт – инж.”. Втората е била отстранена по същите причини както “Танков архитектс”. А от “Айва – Б” са поискани допълнителни документи, доказващи професионалните умения на проектанта по “Пожарна и аварийна безопасност” Желязко Атанасов. В последна сметка дружеството не е успяло да изпълни поставените изисквания и също е отстранено.
Към 15 юли са били подадени общо 459 заявления от 34 града за интерес и подкрепа по проекта “Енергийно обновяване на българските домове”. Само в две населени места – Ловеч и Силистра, няма кандидати. Одобрени към момента са 371 сгради. Получени са 70 заявления за финансова помощ и изпълнение на обновяване за енергийна ефективност. Сключени са 52 споразумения за финансиране на обща стойност 7 422 233 лева. Безвъзмездната помощ за тях е 5 654 165 лева.
