Министрите нанесоха мощен удар по интересите на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) в навечерието на оставката си в сряда (23 юли). Те промениха тарифата им, благодарение на които занапред ЧСИ-тата няма да прибират такси върху сумите, което длъжниците изплатят на кредиторите си доброволно – в 14-дневен срок от получаването на поканата.
Това е лобистка поправка в интерес на монополни интереси. Ще сезираме Европейската комисия, защото се руши един работещ модел и ефективността на съдебната власт в България, ревнаха на свой ред членовете на Камарата на частните съдебни изпълнители. Те обаче съвсем обяснимо не предизвикаха съчувствие сред населението.
Съвсем очевидно е, че правителството не се е загрижило толкова за длъжниците, колкото за предизборната кампания. Вероятно точно затова бяха приети преди оставката, макар че бяха готови доста по-отрано. Бирниците не са сред любимците на нацията, така че всеки, който ги шамароса , помпа рейтинг. А точно от него всяка партия има нужда по време на избори.
Липсата на подкрепа за протестиращите ЧСИ-та обаче идва и от друго: повечето хора са на мнение, че бирниците просто не са прави. Дори само заради факта, че не само юридическата, но и простата човешка логика водят до един-единствен извод: няма за какво да ти се плаща, като нищо не си свършил.
Истината обаче е, че промяната в тарифата отдавна трябваше да бъде направена най-малкото по три причини. Първата е чисто принципна: таксата се плаща срещу извършена услуга. В случая тази „услуга“ се изразява в действията по принудителното събиране на вземането. След като тези действия няма да бъдат изпълнени, защото длъжникът ще си плати доброволно – такса просто няма за какво да се дължи.
Втората причина е, че държавните изпълнители не събират такава такса, а подобна разлика в условията, при които работят държавните и частните съдебни изпълнители, е недопустима. Защото в крайна сметка тези разноски поема длъжникът. И не може да бъде принуждаван да плаща повече при един съдебен изпълнител, отколкото при друг – само защото кредиторът е избрал частник да му събира парите. Длъжникът е неизправен, вярно е, но най-малко таксата може да служи като наказание за тази неизправност.
Освен това таксата, която вече няма да събират ЧСИ-тата, беше пропорционална – в процент от вземането. Но от това следваше абсурдът – колкото повече пари платиш на кредитора си, толкова повече да дължиш на изпълнителя.
Всъщност това е само една от таксите, които събират ЧСИ-тата. И само тя бе смъкната от гърба на длъжниците. Другите си остават – никой не опрощава на длъжника нито таксите за образуване на изпълнителното дело, нито тези за изпращане на призовки и съобщения, нито за запора върху сметките и други разноски, които е направил кредиторът. Освен това от такса се освобождава само доброволно плащане в 14-дневен срок, което се случва изключително рядко. В масовия случай длъжниците ще си платят всички такси за цялото удоволствие, наречено „принудително изпълнение“.
Малцина вярват, че правосъдната система ще рухне от това, че ЧСИ-тата ще прибират една такса, която по никакъв начин не са изработили. Трудно би могъл да мине и аргументът, че, видите ли, отмяната на таксата защитавала корпоративните интереси, тъй като занапред големите длъжници щели да мотаят задълженията си, докато опрат до съдия-изпълнител, и тогава да ги внасят в срока за доброволно изпълнение, за да спестят таксата при ЧСИ. Защото звучи нелепо човек да се остави да го осъдят да плати всичките съдебни такси, които също никак не са малки, а после да извади парите накуп и да си плаща всичко с лихвите – само и само да пести от ЧСИ.
