„Липсата на напредък в съдебната реформа е разочароваща“ – това е първоначалната оценка на работната група по Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия за състоянието на съдебната система в България, която е била отчетена пред държавите членки на 17 юли тази година. Отзвукът от плющенето на поредния брюкселски шамар у нас се позабави, тъй като и Висшият съдебен съвет още не бил получил доклада и по тази причина категорично отказва да го коментира.
Вместо да си посипят главата с пепел обаче, членовете му решиха да минат в контраатака и вместо за липса на напредък, заговориха за липса на пари. Правителството на съдебната власт за пореден път изплака, че в бюджетите на съдилищата няма пари и нямало да могат да платят дори сметките си за вода и за ток, нито хонорарите за вещи лица и за преводачи. „Правораздаването ще бъде блокирано“, драматично предупреди във вторник (22 юли) представляващата ВСС Соня Найденова.
Найденова припомни, че още през април ВСС е поискал 19.3 млн. лв. допълнително за издръжката на съдилищата. Само че молбата на съвета, чинно внесена от правосъдния министър Зинаида Златанова, отлежава в Министерството на финансите, откъдето вече месеци наред не казват нито „да“, нито „не“. Междувременно бюджетната комисия на ВСС поголовно взе да отказва да се изплащат обезщетения при пенсиониране на магистрати, както и да отпуска средства за облекло, което се полага на съдиите и прокурорите. Рядко се разрешава и покупка на очевидно необходима за работата техника -компютри, копирни машини и др. Най-често отказите за още пари гласят: „Отлага решението поради липса на финансови средства и допълнителни източници на финансиране. Искането може да бъде уважено след одобряване от Министерския съвет на средства за допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за сметка на централния бюджет“.
Между оценката на Брюксел за мъртвата точка, до която е слязла съдебната реформа у нас, и недостига на пари за съдилищата на пръв поглед няма общо. Но не е така. Защото навсякъде по света пари се дават срещу резултат. Тук такъв няма или поне не се вижда с просто око от гражданите, които всъщност плащат харчовете на системата. А те никак не са малки: за целия този срам, отчетен в поредния доклад, България плаща на Темида близо половин милиард лева годишно. Две трети от парите идват от държавния бюджет, а собствените приходи на съдебната система са 140 млн. лв., поне според финансовите планове за 2014 година. Само че точно те – главно от съдебни такси, намаляват. Ситуацията се повтаря трайно през последните няколко години, защото хората обедняват все повече и вече просто нямат пари да се съдят и да плащат за адвокати и държавни такси.
Сега се иска някой и някак да компенсира този недостиг. Въпросът е дали това трябва да направят отново гражданите чрез парите, които внасят в бюджета. Или съдебната власт може да се справи сама, като си поореже разходите и се опита да стане по-ефективна.
Само да уточним, че съдилищата и прокуратурите у нас работят – за това спор няма. Нещо повече, в голямата си част магистратите се справят наистина за „отличен“ – стотици хиляди дела се превъртат ежедневно – разводи, делби, наследства, търговски спорове, кражби, измами, изнасилвания, списъкът е огромен. Тези хора най-малко са виновни за това, че техният висш ръководен орган не успява да се справи със собствените си задачи. Но всъщност ударът попада точно върху тях. Според Соня Найденова 85 съдилища в страната вече са без пари за ток, вода и консумативи, а тази бройка тепърва започва да набъбва.
Защо се получава така? Както народът е казал – рибата се вмирисва първо откъм главата. Но тя у нас отдавна си мирише на лошо. Още по-лошото обаче е, че вече никой не вярва във възможността и сегашния ВСС да направи нещо полезно за системата – както по отношение на подбора на ръководните кадри и осигуряването на нормални правила за кариерен растеж на магистратите, така и за въвеждането на по-справедливо натоварване в работата им. А пък за реформирането на т. нар. съдебна карта на никого не му стиска дори да говори. Всичко това дава отражение върху резултата от работата, а и върху разходите на цялата система. И няма как да не е така.
Но как преценяват резултатите на ВСС европейските експерти? С критиките, че нямаме видим напредък в борбата с корупцията и с организираната престъпност, отдавна сме свикнали – те неизменно присъстват в докладите на ЕК. И още преди членовете на ВСС да възразят, че това не е тяхна работа, да припомним, че те назначават шефовете на съдилищата и прокуратурите. По какви критерии – само членовете на ВСС си знаят, но резултатът от „блестящата“ им кадрова политика се вижда по броя на осъдените политици, бизнесмени, митничари, корумпирани магистрати и ред още представители на т.нар. „елит“. При нивото на корупцията у нас фактът, че такива екземпляри рядко попадат зад решетките, е достатъчно показателен.
Всъщност странните „критерии“ на ВСС при избора на ръководни кадри в системата или по-скоро пълната им липса са направили впечатление и на евроекспертите. Според тях отказът на Висшия съвет да промени правилата за избор на новия председател на Върховния касационен съд (ВКС) създава риск и подсказва, че този избор може да е ако не друго, най-малкото да е спорен.
За дисциплинарната практика на ВСС пък е най-добре да замълчим. Защото по всичко изглежда, че България пак ще бъде одрусана да плаща солени обезщетения заради техните гафове – да вземем само казуса „Ситнилски“, който е предостатъчна илюстрация.
Взаимодействието с гражданския сектор, което се приема като мантра от европейците, у нас се проваля – само в последните седмици две големи граждански организации се отказаха от сътрудничество с ВСС, защото никой не се съобразява с техните становища.
Проблемът със софтуера за случайното разпределение на делата, който продължава да поражда съмнения за манипулации, също е попаднал в полезрението на експертите. Но пък сме шашнали света по брой приети стратегии, планове и пътни карти.
Ако членовете на ВСС все още си спомнят с каква надежда ги избираха колегите им, имат време – дългата съдебна ваканция, за да премислят какво да променят и как да заслужат нещо повече от „Разпни го“ след края на мандата си. Въпреки че все по-малко стават хората, които очакват такъв катарзис да се състои във ВСС. Затова и надеждите, че следващият доклад на евроекспертите ще е повод за радост, продължават да се топят.
Що се отнася до парите – те най-вероятно ще бъдат дадени, независимо дали ще го направи това или следващото правителство. Защото ако не стане, остава логичното и най-лесно разрешение – ще бъдат вдигнати съдебните такси, които и сега не са никак малки, особено когато става дума за дела с имуществен интерес. Което на прост език ще означава липса на достъп до правосъдие за милиони българи, които няма да могат да си позволят да търсят справедливост в съда.
Това обаче ще бъде поредното безумно наливане на вода в една каца без дъно. Защото нереформираната съдебна система е точно това, което е и НЗОК – парите текат отвсякъде, без да носят полза на хората, които ги плащат. Но пък от това на никого не му пука – нали са държавни?
