Скандалната и недосегаема съдийка от Софийския градски съд (СГС)Румяна Ченалова стана повод за проверка на цялото му търговско отделение от страна на съдебния инспекторат. Намесата беше разпоредена с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), който възложи на инспектората си да изясни организацията по разпределението на делата. Проверката е във връзка с медийни публикации, от които стана ясно, че Ченалова е неизменен титуляр в разглеждането на делата, свързани с фирмени спорове между банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски. За някои от тези дела „Параграф 22“ вече писа, като общото между тях е, че биват решавани в ущърб на Цветан Василев.
Подозрението е, че системата за случайно разпределение на делата е манипулирана с цел Ченалова да бъде определена за докладчик в тези процеси. От четири дела, свързани с Пеевски и Василев, три отишли директно при нея, а четвъртото било прекратено, след като попаднало при друг съдия. Това станало въз основа на оттегляне на иска – обичайна практика на страните, които държат делото им да попадне у точно определен магистрат. В такива случаи те пускат т. нар. паралелни искови молби с идентично съдържание, след което оттеглят всички, с изключение на онази, която е разпределена на техния човек.
Две от разпределените на Ченалова дела са по две последователни искови молби на изпълнителния директор на „Булгартабак холдинг“ да бъде установено, че регистрираното в Люксембург дружество „Е. Миролио финанс“СА не е акционер в холдинга“, въпреки че никога преди това не е имало спор относно притежаваните от това дружество 7.22% от неговите акции. Хватката беше приложена с прозрачната цел да бъде осуетена исканата от по-малките акционери промяна на дневния ред на проведеното в края на юни общо събрание на „Булгартабак“. Предложените нови точки в дневния ред предвиждаха смяна на съвета на директорите, определяне на финансов контрольор и разпределение на дивидента за минал период.
Ченалова спря регистърното производствo и в двата случая въз основа на разпоредба в Търговския закон, която изисква първо да приключи делото по същество. Оказа се, че втората искова молба не е заведена под ново дело, а е присъединена към първото. Нещо, което неминуемо трябва да бъде изяснено, за да стане ясно има ли нарушение. Темата за паралелните искови молби се дъвче от години от ВСС, но няма индикации за пресичането на тази порочна практика. А СГС, чието ръководство уверяваше, че е решило проблема(именно по този начин – като всички последващи идентични молби се присъединяват към първата), продължава да се слави като най-големия пазар на съдебни решения.
Третото дело е по искането на „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“ за откриване на производство по несъстоятелност на „Технологичен център – институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“ и на единия от основните му акционери – офшорката EFV International Financial Ventures (44%), регистрирана на Британските Вирджински острови. Искането, което е изцяло уважено, е съдът да наложи обезпечителни мерки, като запорира банковите сметки на двете фирми и назначи временен синдик. Четвъртото дело е по иск на „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД срещу „Корект фарм“ ЕООД, чрез което Цветан Василев притежава част от капитала на „Петрол“ АД. По това дело не е ясно дали Ченалова се е произнесла.
Поредната проверка срещу Ченалова едва ли ще завърши с наказание с оглед мощния гръб, който има. Съдийката олицетворява лошата слава на съдебната система, но никой скандал около нея не е в състояние да доведе до сериозно търсене на дисциплинарна отговорност. Срещу Ченалова вече има висящо дисциплинарно производство във връзка с разследване в Македония за нейни операции в качеството й на адвокат, но неотдавна тя се похвали, че разследването било прекратено. Друг е въпросът, че при липсата на избран съгласно законовите изисквания главен съдебен инспектор действията на инспектората са сериозно компрометирани и дори да се стигне до наказание, ще се търсят основания за отмяна. При Ченалова едва ли ще се стигне дотам, защото покровителите й ще оправят нещата още на ниво ВСС.
