На днешния ден през 1885 г. в Санкт Петербург, столица на Руската империя по това време, е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева.
От май 1880 г. в Княжество България е влиза в сила Закона за правото на рязане на монети, а година по-късно са отсечени и първите български монети.
През януари 1885 г. Народното събрание е приело Закона за учредяване на Българската народна банка, според който БНБ е държавна банка с основен капитал 10 000 000 златни лева, внесени от държавата, и съставляващи собственост на банката. С това се гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти, които представляват законно платежно средство на територията на държавата.
След отпечатването на първата емисия в Русия, от 1 септември 1885 г. са пуснати в обръщение първите български банкноти.
Банкнотата е книжен паричен знак, имащ определена парична стойност. Той се издава от емисионна банка. Известно е, че за пръв път банкноти са били използвани в Китай през 7 век, но в Европа това става чак през 1660 г., когато "Стокхолмс Банко" издава първите книжни пари. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през 18 век.
Повечето банкноти се изработват от тежка хартия, а понякога и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни произвеждат банкноти вече и от пластмаса.
