Мистериозен библиотекарски клуб буни напоследък с тайнствеността си мало и голямо, четящо и малограмотно, селяни и граждани, бивши и бъдещи депутати. Да бе кръг от библиотеката на Зографския манастир в Атон, светлина и радост щеше да просветне, но не би.
Мрачна и тъмна е славата му, досущ като библиотеката в онзи средновековен манастир, описан в прочутия роман на Умберто Еко “Името на розата”. Кой и къде държи забранената книга на познанието, чиито страници са напоени със смъртоносна отрова, питат героите му.
Най-напред публично зададе подобен въпрос един владетел на тайните, какъвто може да бъде само шеф на службата за национална сигурност и секретар на министерството на вътрешните дела, макар и бивш. Както подобава на такъв владетел, той премина през мелницата на СРС-скандалите покрай разработките “Асистенти”, “Гном” и други, та има основание не само да знае, но и да пита. През април т.г. в телевизионно интервю ген. Атанас Атанасов обяви: “Има един задкулисен кадрови център, който иска да разположи на най-важните места в държавата, там, където се вземат решенията дори за свободата на хората, удобни, зависими хора. Центърът е някъде между сараите и Библиотекарския университет.”
Този генерал дори посочи и кои лица се провиждат зад този център: “например председателят на Ректорския съвет е Димитър Иванов – Гестапото, там е и Стоян Денчев”. За да разберем нещичко около личността, посочена от ген. Атанасов като участник в задкулисието, отваряме Уикипедия. И какво пише там – проф. д.ик.н. Димитър Христов Иванов е предприемач, журналист, историк, университетски преподавател, колекционер и общественик. На последно място, някак покрай другото, е посочено, че е бивш служител на Държавна сигурност.
Така. Що се отнася до другата осветена от Атанасов личност, тя е известна от времената, когато гущерите си късаха опашките и след като пренощуват, се събуждаха като чисто бели лебеди: Стоян Денчев, професор, доктор на икономическите науки. В Уикипедия за него пише: бивш директор по научните въпроси в Информационния център за трансфер на технологии “Информа”, бивш заместник генерален директор на “Информа”.(Центърът впоследствие се разви в акционерно дружество със същото име, създадено не без помощта на проф. Богдан Угърчински – бивш служител от Първо главно управление на ДС.) Денчев е бивш началник на кабинета на премиера Любен Беров, депутат в 37-ото Народно събрание, избран с листата на ДПС, заместник-председател на парламентарната група на ДПС, вицепрезидент на групировката “Мултигруп”, гост-доцент в университета в Бъркли, Калифорния, и понастоящем ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УБИТ)в София.
Генерал Атанасов вероятно ще да се е объркал. Какъв задкулисен център ще е, ако в него участват такива уважавани люде и научни труженици, каквито всъщност са нужни за прогреса на държавата ни?
Отговор на този въпрос дири и друг виден експерт по тайните – бившият вътрешен министър Румен Петков. Той пък се вторачил във факта, че в навечерието на евроизборите бившият вече вътрешен министър Цветлин Йовчев се бил срещнал във Велинград с несъстоялия се директор на ДАНС, бивш и вероятно бъдещ депутат от ДПС Делян Пеевски. “Въпросът е имал ли е Цветлин Йовчев в петък вечерта преди изборите среща с Делян Пеевски, на която е бил повикан директорът на РДВР в Пазарджик, и казвал ли е Цветлин Йовчев, че Пеевски е незаобиколим фактор в българската политика”, пита Петков.
Според него в резултат от срещата ДПС показва забележителни резултати на тези избори и става първа политическа сила в Пазарджик, изпреварвайки ГЕРБ и БСП. Нещо повече – тя е довела и до това, че общинските организации на движението в района единодушно избират за кандидат-депутат на идващите предсрочни избори визираният от Петков политик от ДПС.
Трябва да признаем, че въпреки залитанията по конспиративните теории, изяли главата му като министър след нерегламентираната среща с прословутите братя Избегалеви, Петков е уцелил шестицата. Очевидно той също се е вторачил в прословутия библиотекарски кръг и питането му има своето основание. Дори да отрече, че се е срещал с Пеевски във Велинград, оказва се, че научните интереси на Цветлин Йовчев са го отвели не някъде другаде, а в същия този библиотекарски университет, за който ставаше дума досега. Там той се изявява на преподавателското поприще, под благосклонния поглед на ректора проф. Денчев (виж стр. 21, в “Параграф 22”).
Без да сме любители на конспирациите, очевидна е връзката между т.нар. библиотекарски кръг и случващи се на пръв поглед необясними събития, които задават координатите на нашенския политически хоризонт. Лъжа или не, но я има, вече 25 години.
Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията, тя е разговор за възможни светове, казва Умберто Еко.
Възможните светове при него са фикция, един прекрасен роман. За беда при нас са грозна действителност.
