След месеци на обсъждания, купища противоречиви данни и неспирни препирни между нашите политически опоненти окончателното разпределение на европейските милиарди до 2020 г. най-сетен се случи. На 7 август Европейската комисия одобри Споразумението за партньорство с България, според което страната ще разполага с над 10 млрд. лв. евро през следващите шест години. Дали действията на Брюксел са свързани със смяната на властта у нас, само може да гадаем, но е факт, че никой от бившите вече управници не очакваше това да стане толкова скоро. Новият състав на Еврокомисията още не е сформиран напълно и на практика институцията сега не работи, така че решението за одобряване на споразумението явно е било взето по-рано и по някакви причини обявяването му се е забавило. Така или иначе, важен е крайният резултат и че ще може да започне същинската работа по новите оперативни програми.
В своя коментар комисарят по въпросите на регионалната политика Йоханес Хаан заяви: "Днес приехме важен, стратегически инвестиционен план, който извежда България на пътя към заетост и растеж за следващите десет години. Споразумението за партньорство ще спомогне българите да усетят ползата от тези инвестиции под формата на повишено качество на живот. Съгласно новата политика на сближаване нашите инвестиции трябва да бъдат стратегически, насочени към реалната икономика, устойчивия растеж и хората. Но не скоростта, а качеството е основната цел. Затова през следващите месеци ще се посветим изцяло на преговори за постигане на оптимални резултати от европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2014-2020 година. Необходимо е всички страни да поемат ангажимент, за да се гарантира създаването на качествени програми."
Комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор също отправи поздравления към нашата държава. По думите му от 2014-а до2020-а ще разполагаме с около 1.5 млрд. евро от Европейския социален фонд, което с 20% повече в сравнение с предишния период. "Много се радвам, че страната реши 30% от средствата по структурните фондове да бъдат за социaлни проекти. В миналото България използва активно европейските инструменти, като един на всеки седем българи усетиха директната помощ. Европейският социален фонд ще остане основен инструмент за финансиране на борбата с младежката безработица, за подкрепа на най-нуждаещите се хора на трудовия пазар, за постигане на по-голямо съответствие между професионалното образование и обучение и нуждите на трудовия пазар, за мерки в отговор на бедността и социалното изключване на ромското малцинство и за повишаване на ефективността и качеството на публичната администрация и съдебната система", изтъкна още Андор.
На практика по седемте оперативни програми България ще може да усвои над 7.4 млрд. евро (виж таблицата). Сумата е със 750 млн. евро по-голяма от тази за миналия програмен период от 2007-а до 2013-а, което показва, че апокалиптичните изявления на бившия вече вицепремиер Зинаида Златанова за драстично орязан европейски бюджет са били евтина политическа заигравка. В желанието си да вмени вина на предшествениците си тя дори твърдеше, че страната ще разполага със само 6.257 млрд. евро до 2020 година. Стигна се дори дотам, че в проектоспоразумението на Споразумението за партньорство с ЕС през август 2013-а именно тази сума бе разпределена между отделните програми. Зад това "стопяване" на парите днес съвсем ясно лъсва един глупав трик – от цялата сума са били извадени средствата за техническа помощ и задължителният резерв, а инфлационната надбавка просто е била пренебрегната. В резултат бяха загубени няколко месеца при преговорите с Брюксел и усвояването на бленуваните милиарди ще може да започне едва в началото на 2015-а. С други думи, 2014-а ще е нулева. И кому беше нужно всичко това? Нито Златанова спечели нещо, а само се изложи, нито предшествениците й загубиха…
Що се отнася до разпределението на парите, за инфраструктурни проекти са заделени около 4.46 млрд. евро, което е почти колкото и през изминалия програмен период. Разликата е, че този път приоритетно ще се правят инвестиции в жп сектора, докато пътното строителство е на по-заден план. Като цяло парите по програмите "Транспорт" и "Региони в растеж" са понижени съответно с 21 млн. и 40 млн. евро, а бюджетът на "Околна среда" е увеличен с 39 млн. евро.
Останалите 2.96 млрд. евро от цялата сума отиват за администрацията, бизнеса, за образование, заетост и иновации. Сумата е със 779 млн. евро по-голяма в сравнение със сега, най-вече заради новата програма "Наука и образование", чийто бюджет е 596 млн евро. Сериозно увеличение има и на парите по "Иновации и конкурентоспособност" – те са със 194 млн. евро повече от предишния период. Повече ще са и парите за чиновниците – вместо 202 млн. те ще получат 285 млн. евро. В същото време средствата за развитие на човешките ресурси са съкратени с 94 млн. евро.
Извън тези суми за трансгранично сътрудничество ще може да разчитаме на 165 млн. евро, а за храна за бедните – на 104 млн. евро. Шестте района в България (без София) ще имат право и на 75 млн. евро от фонда "Младежка заетост".
Програмата за развитие на селските райони обаче отново ще е "най-богатата". Дори и след орязването на 300 млн. евро заради по-ниския бюджет по общата селскостопанска политика за всичките 28 държави членки тя ще разполага с 2.34 млрд. евро. Комисарят по въпросите на селското стопанство и развитието на селските райони Дачиан Чолош смята, че финансирането от ЕС ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на българското селско стопанство, включително и чрез преструктуриране на земеделието и помощ за по-балансирани и екологосъобразни земеделски практики. "Уверен съм, че днес ние сключихме споразумение за партньорство, което показва как България ще изразходва разумно и ефективно тези средства през следващите години, стремейки се към оптимално съотношение между цена и качество и отговаряйки на неотложните приоритети. България е до голяма степен земеделска страна, като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост имат голям дял в нейния БВП", отбеляза Чолош.
Още 88 млн. евро са предвидени за рибарство и морско дело. Според комисаря по тези въпроси Мария Даманаки тези средства, макар и с 18 млн. евро по-малко от предишния програмен период, ще бъдат инвестирани в намаляване на въздействието на риболовните дейности върху морската среда, в подкрепа на малките предприятия в сферата на аквакултурите и преработването, и ще допринесат за развитието на местната икономика в зависимите от рибарството райони.
С това съвсем не се изчерпва всичко, което ще получим от Европейският съюз до 2020 година. Съдейки по най-оптимистичните прогнози, ще успеем да спечелим около 400 млн. евро от новия инструмент "Свързана Европа", който е извън оперативните програми. По тази линия ще може да финансираме проекти като "Модернизацията на ж.п. линията Видин – Медковец, "Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав" и жп връзката между пристанищата на Русе и Варна. Довършването и надграждането на междусистемните газови връзки с Гърция, Сърбия и Турция също може да се финансира от "Свързана Европа". Необходимо е да се знае обаче, че нито едно евро по тази инициатива не е отредено конкретно за нашата страна. Тя ще се състезава за тези пари наравно със съседите си и само добре подготвените и подадени в срок проекти ще спечелят. В същото време, независимо колко ще успеем да вземе от фонда, ще сме длъжни да плащаме определена вноска за попълването на бюджета му.
