Вяра Анкова спечели втория си мандат като генерален директор на БНТ точно преди година. И пред тези, които я предпочетоха от СЕМ, изсипа една торба благородни начинания с голямо „ще“ отпред. „БАНКЕРЪ“ надникна в официалната концепция на тв началничката, за да свери какво от обещаното вече е реалност и какво й остава в следващите две години от директорския й период. Той започна на 31 юли 2013-а и е резултат от предпочитанията на четирима от петимата надзорници. Анкова надви осмина претенденти, а семаджиите се възхитиха от „прецизността, изчерпателността и новаторството“ на нейната визия за развитието на обществената телевизия в следващите три години. Според шефа на СЕМ пък през първия мандат на Анкова БНТ имала „естетическа и интелектуалана висота“ и публично й пожела да си разшири аудиторията.
БНТ не се състезава
В концепцията си, публикувана в сайта на СЕМ, Вяра Анкова е категорична, че телевизията е пред най-съществената си промяна, по-важна дори от навлизането на цветната картина през 80-те – преходът към цифровизацията. „Ще инициираме дискусия за предефиниране на мисията на БНТ и адаптирането й към новия технологичен и социо-културен контекст. Ще настояваме финансирането да бъде съобразено с новите отговорности… Трябва да се промени начинът, по който се измерва успехът на обществените медии – те не са подчинени на стремеж за печалба и висок рейтинг на всяка цена… БНТ не се състезава…“, пише в „новаторската“ творба. А равносметката показва, че само година след оповестяването на намеренията госпожа директорката вече е отметнала някои от тях. Въпреки че не е успяла да събере експерти за дискусия и да си уточни мисията, БНТ наистина не се състезава с търговските тв оператори, тя отдавна е „аут ъф спейс“. По гледаемост. Една от причините трябва да се търси в изоставените обещания на Анкова – създаването на „мултиканална и мултимедийна платформа“, както и присъствието на обществената медия в т.нар. платформа „четири екрана“ – телевизор, компютър, таблет и мобилен телефон. Засега съдържанието на БНТ изтича през монитора на тв приемниците и на кюмпютрите. Очаква се през следващите две години от мандата си Анкова да го „прекара“ и през останалите два типа екрани.
БНТ печели сърца
Анкова обеща, че освен на БНТ1, ще наблегне на развитието на БНТ2 като информационна телевизия и ще разработи БНТ3 като тематичен канал за бг култура. Нещо повече, освен наличния БНТсвят – предназначен за българите в чужбина, и БНТ HD се предвижда и БНТ4, който да отразява непопулярни спортни събития, и детският БНТ, плюс – за формиране на гражданска позиция от най-ранна възраст. Добрите намерения не свършват дотук – ще има и БНТmultimedia за разпространяване на съдържанието на държавната телевизия през новите технологични платформи. С други думи, през следващите две години Анкова я чака усилена работа, защото от осемте канала днес са налични едва половината.
По отношение на организацията има една доста интересна, но нереална засега идея – „структура, която да поеме задължението да разработи дългосрочна стратегия за ангажираност на обществените проблеми“. Това звучи толкова актуално, като да отидеш на море през зимата – само ще хвърлиш едни пари на вятъра, за да отчетеш дейност. Анкова най-вероятно още умува и кой да назначи за „телевизионен омбудсман“, каквато позиция имало вече в много обществени телевизии по света. Тв омбудсманът щял да се занимава с всички оплаквания и препоръки на зрителя и да е на пряко подчинение на… генералния директор. За целта щял да се реформира отделът за връзки с аудиторията. Понастоящем БНТ има пет телефона за връзка с нея „по всяко време“.
Икономическо риалити
В сферата на намеренията остава и новият подход в програмирането – брандирането на програмни сезони, като се определи основен проект носител. В очакване сме и на икономическото риалити, което щяло да стимулира средния и малкия бизнес. Анкова заяви пред СЕМ, че било в процес на проучване, което май още не е приключило. „Икономиката е тема номер едно за България, но икономическите предавания изчезнаха от българския ефир. Ще върнем тази проблематика и ще извадим бизнеса от анонимност. По този начин ще насочим БНТ към активните, предриемчивите, младите. Ще търсим отговора на въпроса – защо България се оказа страната с най-много фалити, кой бизнес е печеливш и как да помогнем за кредитирането му, как да се оправим в лабиринта на европрограмите?“, тържествено обещаваше генералната директорка, преди да стане за втори път такава. Дванайсет месеца по-късно БНТ още не е намерила тези отговори, а най-изявеният й икономически журналист и водещ – Марио Гавраилов, напусна след 20 години в телевизията.
В очакване сме и за състезателния формат – своеобразна олимпиада в ефир, чиято цел е да предизвика дискусия за образованието в България. Изглежда, че основният стремеж на БНТ е да предизвиква дискусии, независимо на каква тема.
Телевизията е новото кино
И БНТ щяла да го доказва с проектите „На границата“, „Ескейп“ и „Под прикритие“, макар и вече без някои централни персонажи. За да не омръзват кадрите, този път снимките щели да се правят в Македония вместо край Босфора. Сред приоритетите е и изготвянето на нов Правилник за филмопроизводството с по-строги критерии за оценка на проектите.
Нещо извън концепцията – на помощ в програмния отдел вече е програмният до неотдавна директор на bTVАпостол Пенчев, бивш кадър на „Сан Стефано“ 29. Той ще подпомогне програмната директорка Севда Шишманова, която ще може да се разгърне максимално в продуцирането на сериалите.
Гледане със закъснение
БНТ има още много време, преди да въведе услуги не само като „гледане по желание“, но и т.нар. гледане със закъснение. Независимо че още преди втория си мандат Анкова е започнала процедурите за закупуването на десеткамерен HD ПТС за излъчването на спортни и други масови събития. Предстоят още много стъпки и преди мултимедийният нюзрум и БНТ multimedia да станат реалност, да се доизгради НРТЦ с HD среда, да се създаде IT Data център и всякакви други технологични революции да нахлуят в БНТ. Сред тях са и използването на ефективни технологии от мястото на събитието по 3G и 4G мрежи, както и превръщането на регионалните тв студия в компактни и високопроизводителни новинарски центрове. В очакване сме и на електронно управление на административните процеси… Явно дигиталните достижения са голямото предизвикателство за Вяра Анкова, но ще се настанят в държавната телевизия със закъснение. Виновно, изглежда, отново ще е недостатъчното финансиране от държавата. Още повече че в концепцията на Анкова, възхитила гражданите от СЕМ, директорката твърди, че БНТ е „най-недофинансираната медия в ЕС“. Това като контрапункт на частните телевизии, според които е „свръхкомпенсирана“ заради двойното си финансиране от бюджета и от приходите от реклама.
Всъщност обещанията във финансовата част звучат най-бодро, като заети от някой конгрес на БКП. Всичките са свръхамбициозни и мащабни. Например: „Ще разработим стратегия за още по-добра комуникация между дирекциите и структурите за вътрешния одит“. Или: „Ще променим подхода си за работа с рекламните агенции и ще привличаме рекламодатели чрез качество на съдържанието…“ и „Ще продължим да обвързваме възнаграждението с реално свършената работа“. А ние пък ще се опитаме да останем пред телевизора, поне докато дигиталната ера на Анкова проработи.
