Пази, Боже, полуобразовани хора да чертаят визии за развитие на един футболен клуб. Още по-неприятното е, когато това се случва в един от най-популярните и титулувани български отбори – „Левски“. Идеолозите на „синьото възраждане“ са капацитетите Георги Иванов – Гонзо и Даниел Боримиров. Двамата набързо показаха вратата на испанския анонимник Хосе Мурсия и в отчаян опит да замажат треньорския гаф спретнаха „План 2019“. Програмата на Боримиров и Иванов, поне във вида, в който я представиха пред медиите, е толкова противоречива и непрофесионално подготвена, че едва ли някой ще я припознае като панацеята за страдащия „Левски“. Управленските, финансовите и спортно-техническите параметри в нея са сготвени в един футболен „миш-маш“, който вероятно ще доведе до още по-голям хаос в клуба от „Герена“.
Така наречената програма е разделена на етапи. Първият, който в момента приключва, е довел до намаляване на бюджета с 40%, защото такова било „императивното изискване на УЕФА заради финансовия феърплей“. „Намаляването на бюджета трябва да се осъществи по възможност, без да повлияе на качеството на състава. Предполага се мащабна селекция с освобождаване на едни играчи и привличане на нови. Съществува риск от създаване на небалансиран отбор“, се казва в точка А. В случая е необходимо да се каже, че УЕФА никога не е поставяла „императивни“ нареждания на нито един европейски клуб да намали бюджета си, просто изисква разходите да не надхвърлят (драстично) приходите. Нелепо звучи и изводът, че редуцирането на финансирането предполага мащабна селекция. При финансова криза отборите обикновено се обръщат към продуктите на школата си – справка „Ботев“ (Пловдив).
Разбираме, че до декември 2014-а предстои „изграждане на характер и създаване на лидери съобразно традициите на клуба“, което е откровен нонсенс. Който няма характер, просто не е за „Левски“, и лидери не се изграждат за месец-два. Освен това след като в програмата е написано, че съществува риск за лоши резултати заради краткото време за селекция и подготовка, защо бе изгонен Мурсия само след три мача?
В третия етап (през първата половина на 2015-а) идва „целенасочена селекция за балансиране на отбора на позициите, на които липсва необходимото качество“ като ще се прибавят по двама-трима играчи в двата трансферни прозореца. Ще бъде направен и „опит за интегриране на поне един собствен юноша в титулярния състав“. Интересното поради какви причини Гонзо няма кураж да започне този „опит“ още веднага, и то не с един, а например с трима? След като „спортни резултати ще се преследват през сезон 2015-16“, логично е футболисти като Александър Любенов, Радослав Цонев, Борислав Цонев и Мики Орачев, Божидар Краев и Владислав Мисяк, които са сред най-големите български таланти и гръбнакът на юношеския национален отбор, да бъдат хвърлени смело в боя. Констатацията, че „за да разполага със силен отбор, „Левски“ трябва да има постоянно добри резултати в европейските турнири, както е през последните 15 години“, пък е абсурдна. Дори защото първо се сглобява силният отбор, а после идват резултатите в Европа. Конкретно планът на Боримиров включва 30% от титулярите да бъдат юноши на клуба до 2018-а. Това не е лошо, но с темповете, с които се „работи“ по тази политика на „Герена“, едва ли ще се случи.
Накрая е още по-забавно. Игровата концепция на „Левски“ трябвало да се съобразява с историческите традиции на успешните „сини“ отбори, каквото и да значи това. Съответно и треньорът ще се съобразява с историческите традиции на клуба, морала на клуба и игровата концепция. В допълнение, не само резултатите, но и работата в тренировъчния процес вече щяла да бъде важна. От партийно декларативната чернова, представена като план, научаваме също, че „Левски“ не може да има „нулева година“. С такива ръководители обаче това никак не е сигурно.
