Група международни банки обединяват усилията си, за да помогнат на Аржентина да разреши дълговия си проблем. По информация на “Блумбърг” те са провели среща с хедж фондовете начело с Elliott Management, които настояват Буенос Айрес да им изплати дължимите 1.5 млрд. долара по държавни облигации. Съгласно решение на Върховния съд на САЩ, ако Аржентина не плати и дълга си към американските фондове, не може да извърши лихвено плащане от 539 млн. щ. долара по държавни ценни книжа с падеж през 2033 година. Парите за тях обаче остават блокирани в Bank of New York Mellon заради заповед на американския съд. Страната пропусна крайния срок от 30 юли, което подтикна рейтинговата агенция Standard & Poor’s да обяви южноамериканската държава в частична несъстоятелност за втори път през последните 13 години.
“Дойче Банк” (Deutsche Bank), “Джей Пи Морган Чейз” (JPMorgan Chase & Co), “Ситигруп” (Citigroup) и “Ейч Ес Би Си Холдингс” (HSBC Holdings) участват в разговорите за възможно откупуване на част от дълга на Аржентина, което ще позволи на страната да поднови плащанията по облигациите си.
“Пазарът е оптимистичен, че банките и хедж фондовете ще постигнат някакво споразумение”, казва Рей Зукаро от SW Asset Management LLC.
Четирите участващи финансови институции не желаят да придобият целия дълг на Аржентина, тъй като искат фондовете да имат причина да продължат да участват в правната битка за облигациите. Засега преговорите се водят около възможността да платят 80% от номиналната му стойност, или по 80 цента за 1 долар.
Икономическият министър на Аржентина Аксел Кисильоф заяви, че правителството няма да се противопостави на решение от трета страна в спора. Опитите на управляващите в Аржентина за споразумение с т.нар. “фондове лешояди” завършиха с неуспех, а плановете на местните банки да помогнат също се провалиха.
В същото време четирите банки, които имат намерение да купуват дълга, искат да получат гаранции, че правителството от своя страна ще им плати цялата сума на закупените облигации през следващата година, след като изтече т. нар. клауза Rufo (Rights Upon Future Offers – права по бъдещи оферти). Клаузата гласи, че ако Аржентина “доброволно” направи по-добра оферта на някои инвеститори преди 31 декември 2014 г., други облигационери имат право да настояват за същото.
Но всяка косвена или пряка гаранция за пълно изплащане може да се тълкува като нарушение на клаузата.