Надзорният съвет на Фонда "Гарантирани вземания на работниците и служителите" единодушно избра неотдавна за свой председател Ивелин Желязков. Така юридическият съветник на Асоциацията на индустриалния капитал занапред ще ръководи оперативно тази структура, от която чакат парите си работниците и служителите, чиито работодатели са фалирали. Желязков едва ли ще има проблем да направлява "обществената касичка", тъй като тя гарантирано взима и много по-трудно дава. За разлика от други публични фондове като здравната каса например, "Гарантирани вземания на работниците и служителите" е в цветущо финансово състояние и е завършил 2013-а с активи, надхвърлящи 251 млн. лева. Само за година капиталът му се е увеличил с 40 млн. лв., което е доста странно, при положение че миналия октомври с измененията на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя уж бяха облекчени условията, при които хората да взимат държавна компенсация за неполучените си заплати.
Въпросните промени гласяха, че фондът може
да изплаща до 1200 лв. на човек
на месец за начислени, но неизплатени заплати и други видове обезщетения. Бе вдигнат и срокът за компенсации от 3 на 6 месеца и така максималната сума скочи до общо 7200 лева. А след като поправките влязоха в сила, експертите изчислиха, че за 2013-а ще са необходими над 2.3 млн. лв. за разплащане с останали без работа служители. Нищо такова обаче не се е случило, показва отчетът на институцията. През миналата година са изплатени гарантирани вземания на едва 523 работници от 36 фирми, като общият разход по тази линия е едва 683 800 лева. Малко над 124 хил. лв. са внесени за социалните и здравните осигуровки на съкратените и така разходът на фонда едвам надхвърля 807 млн. лева. Парадоксално, но въпреки огромното увеличение на максималния размер на гарантираното вземане чакащите са получили от държавата средно по 1557 лв. – тоест сумата е намаляла със 145 лв. в сравнение с 2012-а. Това е така, защото с част от промените в Закона за гарантираните вземания, внесени от депутатите от БСП, на практика политиците създадоха една нова, стабилно пълнеща се и почти неприкосновена държавна каса. Под мотото "завишаване на критериите" бе въведено изискване работодателят да е
извършвал дейност най-малко 12 месеца
(вместо 6) преди обявявяването му в неплатежоспособност, за да получат служителите му компенсации. Достъпът на хиляди хора до парите реално бе блокиран, тъй като е всеизвестно, че най-много бизнес начинания фалират през първата половин година. Така се получи абсурдът в година с бум на фалити – общо 848 фирми влезли в процедура, а други 820 обявени в несъстоятелност, пари да получават само 523 души.
Що се касае до постъпленията на фонда, интересното е, че той дори не се нуждае от отчисленията на работодателите, за да печели добре. През 2013-а по сметките му са постъпили към 9.3 млн. лв., като над 95% от тях са приходи от лихви и отстъпки от държавни и общински ценни книжа. Може да се каже, че институцията отдавна няма нищо общо с "идеалната цел", с която бе създадена, а по-скоро се е превърнала в голям играч на пазара на ценни книжа. И за това не е виновно ръководството й, а политиците, синдикатите и работодателите, които така и не измислиха по-целесъобразен начин да инвестират авоарите. Или поне да осигурят достъп до средствата на повече засегнати от икономическата стагнация. При дебатите около миналогодишните законови промени Янаки Стоилов предложи неизплатените заплати да се изплащат още преди съдебното решение за фалит, а после държавата да си ги търси от активите на съответното дружество. От КНСБ пък поискаха парите на фонда да могат да се използват
при временни финансови затруднения
на фирмите. Това бе разумна идея, тъй като е далеч по-изгодно да удариш едно рамо на позакъсал бизнес, отколкото след това да плащаш вместо него. Да не говорим за работните места, които ще се запазят. Тези идеи обаче си останаха на книга и бе решено единствено да се увеличи от 30 дни на два месеца периодът, в който работниците могат да подават заявления за обезщетение. С това на практика не се реши почти нищо, тъй като работодателите продължиха масово да не уведомяват служителите си за обявен фалит.
