Управителят на Българската народна банка Иван Искров поиска Международния валутен фонд да организира мисия в България по Програмата за оценка на финансовата система (FSAP). Така за по-малко от месец България се обърна за помощ към цели три международни институции, след като политическите партии и правителството се оказаха неспособни да постигнат съгласие за справяне с проблема на Корпоративна банка и тя остава затворена. В средата на юли стана ясно, че започва подготовката на присъединяването на страната ни към европейския банков надзор, в обхвата на Европейската централна банка. Освен това гуверньорът на БНБ се обърна и към Европейския банков орган за на преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ.
Няма нищо лошо в искането на независимо външно наблюдение и оценка на финансовата система на България. Но нито една от тези международни институции няма правомощията да се намеси във финансовия сектор на страната. И нещо повече – проверката на МВФ и влизането в надзорния механизъм няма да решат проблема с Корпоративна банка. Заключенията и препоръките от FSAP са с консултативен характер и зависи единствено от управляващите дали ще се вслушат в тях и ще ги приложат. Освен това подготовката за тези проверки изисква няколко месеца, а изготвянето на оценките и анализите – още няколко. Така, че най-рано те могат да бъдат ясни около Коледа. Когато се очаква и вложителите и клиентите на КТБ да получат достъп до парите си.
В писмото на Иван Искров до Хосе Виналс, ръководител на отдела за парични и капиталови пазари на МВФ се посочва и поставянето на банковата група КТБ под особен надзор от БНБ, като се подчертава, че от страна на централната банка са предприети всички необходими мерки за разрешаване на ситуацията и за ограничаване на системните рискове до посочената банкова група. В резултат банковата система остава здрава и нормалното й функциониране е възстановено.
Последната редовна мисия на МВФ в България приключи на 12 юни тази година, а оценките на експертите от фонда за банковата и финансовата система бяха повече от положителни:
"Прилагането на новия регулаторен режим в ЕС върви добре, включително и чрез приемането на максималните изисквания за капитала и буферите за системен риск. Растежът на кредитите продължава да бъде слаб. Но банковата система в България е стабилна и ликвидна, необслужваните заеми са обезпечени с провизии и със значителен капитал. Усилията на банките за справяне с проблемните активи трябва да продължат, за да се намали несигурността на цените на активите и по този начин да се подкрепи съживяването на инвестициите".
Въпреки това, една своевременна мисия на МВФ по Програмата за оценка на финансовата система (FSAP) ще спомогне за възстановяването на доверието в банковата система и запазването на финансовата стабилност, пише още гуверньора в писмото си до МВФ.
Но докато продължава да липсва политическа и институционална воля за решаване на проблема в българския банков сектор, която й международна институция да извикаме няма да ни помогне. А воплите за помощ на родните политици и финансисти малко приличат на виковете на братята от приказката за неволята. Защото, в крайна сметка, очаквайки неволята, май на българските институции все пак ще се наложи сами да си изкарат колата от калта.
