„Либералната демокрация е едно безкрайно приложение на принципа: „Не всички яйца в една кошница“. В играта на карти пък един цепи, друг раздава, за да не може никога целият властови процес да е в едни ръце. До безкрай се цепи, цепи, цепи… И трите власти са само началото. Всъщност това е интимният момент на оплождане на държавата!“
С подобно схващане за държавността новопроизведеният управник Христо Иванов, когото кръгът „Плевнелиев“ тури за служебен вицепремиер и министър на правосъдието, ще оплоди несъмнено законността в страната. С уговорката, че схващането на бившия студент по богословие за триединството би ужасило както Монтескьо, така и църквата. Но пък ако става дума за раздаване на властови карти, по една случайност цепещите, раздаващите и получаващите се оказват в един отбор.
За няколко дни програмният директор на една от поставените в схемата неправителствени организации – Фондация „Български институт за правни инициативи“ (БИПИ) се издъни по всички показатели. Първо стана ясно, че новият правосъден министър е пишман адвокат, после – че обилно захранваната от американски и германски донори фондация е укривала приходите си години наред, след което се стигна до обичайните шуробаджанашки рокади.
След новината, че Иванов не си е плащал членския внос в Софийската адвокатска колегия (САК), за което е наказван с всички възможни дисциплинарни санкции, включително с лишаване от адвокатски права за шест месеца, министерският пресцентър се хвърли в забележителен плонж. Според него това нямало „законово или друго отношение към заемания от него пост в служебния кабинет“. Въпросните нарушения не били свързани „с уронване престижа и достойнството на професията или нарушаване на професионалната етика и морала“.
Просто „предвид ангажираността на Христо Иванов в неправителствения сектор той не е упражнявал адвокатска професия в последните години“. Министърът щял да плати наложените глоби и изискуемите членски вноски, за да бъдат възстановени адвокатските му права“. Дали Иванов е плащал дължимите осигурителни вноски, не е ясно. Но е повече от логично да не го е правил, щом като е пропускал да отделя по двайсетина лева месечно и за колегията, в която е вписан.
Същата андрешковщина излъчва и дейността на БИПИ. Независимата и безпристрастна неправителствена организация, работеща за установяване на върховенството на закона в България, в Югоизточна Европа и в Черноморския регион, се оказа без отчети за дейността си съгласно изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и то от 2010 г. насам. От фондацията се оправдаха, че ги подавали в правосъдното министерство, но то не ги публикувало. Кой от министерството обаче да коментира това, щом като фондацията вече държи министерския пост в него? Данните дотук сочат, че гражданската съвест на НПО-то е стигнала дотам да публикува със сегашна дата отчетите си за предходните години, за да се пречисти за новото си амплоа.
После пък се чу, че първият кадрови акт на Христо Иванов бил да уволни главния секретар на министерството Тодор Керанов. Уволнението се оказа нов трик – Керанов се връщал всъщност на предишната си длъжност – главен секретар на Агенцията по вписванията. А тя е под шапката на правосъдното министерство и носи най-тлъстите доходи в него извън бюджетната субсидия. Агенцията събира всевъзможни такси за услуги в поддържаните от нея регистри. Голяма част от парите после биват разпределяни от министъра като бонуси според както му харесва. Самият Керанов е „абониран“ за висши чиновнически длъжности номенклатурчик, впечатляващо оцеляващ при всички управления. И министърът тутакси обясни, че не е гонил Керанов – той отивал в агенцията, за да реши „много изостанали и нерешени проблеми“.
Междувременно официалният имидж на Христо Иванов като съвестен граждански активист се срина още с първите му изявления. Неплащането на членски внос в адвокатурата било въпрос на личен избор (по закон е задължение) и той щял да си понесе последствията. Всъщност Иванов смятал да спре с адвокатстването, тъй като от 2009 г. се занимавал с работа, свързана със съдебната реформа, и практически престанал да представлява клиенти и да се явява в съда.
Иначе мисионерът на либералната демокрация у нас не си поплюва в лакърдиите. Основният му мотив, за да се „нагърби“ с ролята на вицепремиер и служебен министър на правосъдието, бил „ясното осъзнаване, че точно в момента има много важни неща, които могат да бъдат направени за следващия мониторингов доклад на Европейската комисия и да се спечели доверието й за следващия период“. Но пък и малко неща можели да се свършат за три месеца в областта на съдебната система и съдебната реформа. За постижим приоритет Иванов си определи една обилна порция въздух под налягане – да бъде завършена поредната стратегия за съдебната реформа.
Министърът даде да се разбере, че като председателстващ Висшия съдебен съвет (ВСС) нямало да го критикува, щял да се опита да работи с него за реформирането му. Иванов нямал намерение да се меси и в избора на председател на Върховния касационен съд, понеже бил „външен човек“ и ролята му не била да обединява съдиите. Вместо да излезе с позиция и мнение, можел само да е на тяхно разположение. Но довчера БИПИ беше сред най-върлите критици на ВСС по кадровите въпроси.
Подобно на предходните правосъдни министри, Христо Иванов се оля скоропостижно и с предложенията си за свои заместници. След като стана ясно, че единият от тях ще е районен съдия (Петко Петков), а другият съдийката от Софийския административен съд Аглика Адамова, мигом възникна въпросът как избраха точно тях. И има ли Адамова нещо общо със скандалния ректор на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов? Е, има – научният ръководител на съдебния брокер Красьо Черния се оказа неин баща.
Според Иванов обаче да се атакуват съдии заради родителите им било „прекалено“, а „ровенето“ около подобни назначения отивало вече „твърде далеч“ и го намирал за „проява на изключително лош вкус“. Атаките плашели хората, възниквали въпроси „дали те ще могат да издържат и да се работи“. „Аз обаче оставам да стърча като гръмоотвод на ваше разположение“, патетично предложи правосъдният министър.
Свищовски академичен кръг в правосъдието
В крайна сметка съдия Аглика Адамова, която беше атакувана заради баща си, все още не е назначена в екипа на министър Христо Иванов. Тя обаче получи подкрепата на колегите си от Административен съд София-град, които излязоха със специална декларация по случая. Съдиите изразяват увереност в моралните и професионалните качества на съдия Адамова. „Репутацията й на магистрат е безупречна. Защитена е с дългогодишна добросъвестна и почтена работа като съдия. Противопоставяме се на опитите да бъде дискредитирано името й и авторитета на българския съд“, се казва в становището на съдиите от АССГ. Писмото е подписано от всичките 32 магистрати от съда.
Съюзът на съдиите също изрази възмущение от атаките срещу съдия Адамова. В декларация, разпространена до медиите, ССБ заявява: „Възмутени сме от опитите да бъде компрометирано доброто име на съдия Аглика Адамова на основата на безпочвени позорящи внушения. Репутацията на съдия Адамова в юридическата общност е безукорна, защото е защитена в дългогодишната й задълбочена и добросъвестна работа на съдия в най-натоварените съдилища на страната“, се казва още в декларацията.
Въпреки че назначението на дъщерята на Величко Адамов не се случи, интересите на ректора на Стопанската академия в Свищов в екипа на правосъдното министерство са добре защитени. Тази седмица служебният премиер Георги Близнашки назначи още двама заместници на министър Христо Иванов. Не бе изненада, че първият бе Петко Петков, доскорошен съдия в Софийския районен съд. Другият назначен е Марин Вачевски, който от 1981 до пенсионирането си през 2013 г. е заемал различни длъжности в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието. На везните за назначението му обаче със сигурност са натежали не толкова неговите експертни качества като дългогодишен служител на министерството, колкото фактът, че той е магистър по икономика от прословутата Стопанска академия „Акад. Димитър Ценов“ в Свищов.
Червени яйца от либерална кокошка
По всичко личи, че и чрез служебния кабинет намира израз смяната на едни олигархични интереси с други. Христо Иванов е свързан с „Протестна мрежа“, която показа доста ясно, че работи за кръга „Прокопиев – Плевнелиев „. С изпълнителната директорка на БИПИ Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер са съдружници във фирмата „Били консултинг“ с предмет на дейност „Консултантска дейност, закупуване на предприятия или части от тях“. Публична тайна е, че парите върти братът на Биляна Ангел Гяуров. Той е съдружник с нея и със съпруга й Александър Вегерстедер в консултантското дружество „Обержин“. Управител е и на офшорката „Балто-Славик Венчърс лимитид“, собственик на дружеството за недвижими имоти на Иво Прокопиев „Алфа център“ и на 50% от акциите на „Софстрой“. Гяуров управлява и „Бизнес парк София“, заемайки предишната длъжност на Росен Плевнелиев , преди да стане министър в правителството на ГЕРБ. Сега тези правозащитници и реформатори на чужда издръжка ще връщат „доверието в институциите, чиято легитимност се крепи на прозрачност и морал“ – така поне пише в приоритетите на служебния кабинет. С оглед на миналото на самия Плевнелиев и посочения от него за премиер Георги Близнашки е повече от ясно, че са яйца от една кошница. При това – предимно червени.
