Европейската икономика спря със скрибуцане. Да, увеличението на нейния БВП за второто тримесечие на годината е кръгла нула. Сега вече на най-големите скептици им стана кристалноясно защо ЕЦБ приложи безпрецедентни стимули преди два месеца, като намали лихвите по едноседмичните си рефинансиращи операции до рекордно ниските в цялата история на Европа 0.15% на годишна база.
Надеждата умира последна. Ето защо очакванията за допълнителни, може би отчаяни и крайно непопулярни, мерки от страна на ЕЦБ усили страховете на инвеститорите. Масло в огъня доля и новината, че Германия планира да намали държавния си дълг през следващата година с близо 17 млрд. евро. Това означава по-малко държавни книжа на пазара. Те може да станат дефицитна стока. Ето защо цената им през седмицата се повиши, а доходността им се понижи в резултат на обратнопропорционалната им връзка. Както се казва, „страх лозе пази“. Ето защо дилъри и инвеститори в страха си да не загубят парите си се насочиха към по-сигурните държавни книжа, въпреки че носят по-малка доходност в сравнение с корпоративните.
Във водовъртежа попаднаха книжата както на страните от еврозоната, така и на страните извън зоната. Италианските и испанските 10-годишни ДЦК добавиха съответно по 1.6 евро и 1.85 евро към цените си. Полските и унгарските пък сложиха по 1.5 злоти и 2.1 форинта в плюс.
Напълно в унисон със своите събратя поскъпнаха и българските държавни облигационни емисии, които се търгуват на международните пазари. С 1.6 евро „натежаха“ котировките на най-новата ни и най-дългосрочна еврооблигационна емисия с падеж през септември 2024 година. Тя вече се търгува на цени от 97.44 евро за 100 номинал, гарантиращи 3.25% годишна възвръщаемост – значително по-ниска спрямо 3.25% отпреди седмица.
С едва 35 цента поскъпнаха цените на другата ни еврооблигационна емисия с падеж януари 2017 г. – ръст, който направо се губи на фона на скока на цените на другите книжа. Все пак трябва да се има предвид, че остатъчната срочност на тази емисия е едва три години. В момента книжа от нея могат да се придобият при 107.7 евро за 100 номинал, осигуряващи доходност от 1.5% годишно вместо 1.6% преди седмица.
Понижи се в резултат на засиленото й търсене и доходността на деноминираната ни в долари глобална облигация с падеж януари 2015-а. Тя „изпусна въздух“ до 1.1 от 1.2% на годишна база от края на миналата седмица.
Със 70 цента се повиши цената на най-дългосрочната ни за момента, емитирана на вътрешния пазар държавна облигационна емисия, деноминирана в евро с падеж септември 2025. Цената й в момента е 121.1 евро за 100 номинал и осигурява 3.45% годишна доходност – ниво, по-ниско спрямо 3.5% миналата седмица.
Незабележимо беше движението на цените на книжата, деноминирани в левове. Емисията ни с падеж след десет години се търсеше на цена 105.3 лв. за 100 номинал, даваща доходност 3.37% на годишна база. На такива нива тя се търсеше и предната седмица.
Котировките на 4.5-годишните ни книжа – с падеж през януари 2019-а, гравитираха отново около 2.3% годишна доходност. За отбелязване е фактът, че на проведения от Българска народна банка аукцион за продажба на 50 млн. лв. допълнителни количества от нея се достигна средна доходност от 2.44% на годишна база. Успешното им пласиране отбеляза връщането на Министерството на финансите към първичната продажба на държавни ценни книжа, след като предишното правителство обяви т.нар. ваканция, в резултат на което през август беше преустановен пласментът на книжа.
Следващият, залегнал в емисионния календар на финансовото министерство аукцион за реализация на нови държавни ценни книжа ще се проведе на 25 август. Тогава се очаква да бъдат предложени също книжа с 50 млн. лв. номинална стойност, но от емисия с падеж септември 2016 година.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
