Предишният служебен министър на спорта, шампионът по плуване Петър Стойчев, не на шега вбеси някои високопоставени ръководители на имагинерни федерации, спирайки изтичането на милиони левове от бюджета на ведомството към твърде незначителни състезания. После дойде „интровертната“ лингвистка Мариана Георгиева. Тя обаче има толкова общо със спорта, колкото Христо Стоичков със званието „Доктор хонорис кауза“. И в рамките на една година организацията в тази сфера се разпадна като изречение в устата на Десислава Атанасова. Георгиева уж щеше да представя нова формула за разпределение на парите към клубовете. Но проектотворбата й бе изградена предимно от количествени показатели. Най-важни за нея се оказаха броят на състезателите и треньорите в даден клуб, както и участието на дружествата във всевъзможни надпревари. Качеството за пореден път остана на заден план.
На едно от последните препитвания в парламентарната ресорна комисия титулуваният ни бивш стрелец Таньо Киряков уцели Георгиева „право в десетката“ с въпроса – дали разпределението на парите от Министерството на младежта и спорта е съобразено със спецификата на съответния спорт? От ведомството отговориха, че се финансират клубове, практикуващи 80 различни дисциплини, затова няма как особеностите им да бъдат съпоставени. Оказа се, че и материално-техническото им оборудване също не е взето под внимание от „реформаторите“. Всъщност, това бе напълно логичен резултат от действията на образователен кадър, за когото
бе най-лесно да заеме за спорта
познатата от университетите схема „парите следват студента“, вместо да се мъчи да плува в дълбоко непознатото.
За разлика от Георгиева, временният спортен министър Евгения Раданова е доста „по-навътре“ в конкретните нужди на федерациите и финансовото им състояние, тъй до неотдавна бе от другата страна на барикадата. Световната шампионка по шорттрек още „на прима виста“ обеща, че в следващите два месеца постоянно ще се среща с ръководствата на отделните спортове, за да търси разрешение на проблемите им. Раданова веднага започна да преглежда всички договори за субсидиране на федерациите, доста от които бяха подписани в последните дни на управлението на предишното ръководство. Парите по някои от тях още не са раздадени, така че кънкьорката може да спре част от „течовете“, както направи Петър Стойчев.
Друг своевременен и обоснован ход на Раданова бе разпореждането за незабавен одит на търговското дружество „Академика 2011“. От него следва да се установи дали са спазени всички изисквания по процедурата за ремонт на Зимния дворец в София. С решение от 18 март министър Георгиева увеличи капитала на „Академика“ от 18.75 млн. до 50.75 млн. лв., тоест с 35-те милиона, които бяха предвидени за обновяването на зимната пързалка. Впоследствие дружеството пусна обществена поръчка за проектиране, строително-ремонтни дейности и авторски надзор на стойност 40.83 млн. лева. Тя обаче беше обжалвана от „Би Ес Кей“ ЕООД с мотива, че изискванията за ключови експерти в проекта са прекалено завишени, а съотношението на тежестта в оценките за техническото задание и цената също ощетява отделни кандидат-изпълнители. Впоследствие Комисията за защита на конкуренцията отказа да спре процедурата, същото направи и Върховният административен съд. Сега ремонтът отново е на дневен ред. Междувременно стойността на цялостната изработка се покачи до 50 млн. лева. Заложено е недостигащите 15 млн. лв. да дойдат от следващия спортен бюджет. Да припомним, че именно Евгения Раданова, съвместно със Столичната община,
искаше да прави нова „Ледена арена“
в „Младост 4“ с 1500 места, пързалка с размери 30 на 60 метра за фигурно пързаляне, хокей и шорттрек и тренировъчна площадка за млади таланти. Планираната инвестиция бе 8 млн. лв., така че е съвсем уместно тя да провери защо един ремонт се оказва над шест пъти по-скъп от изграждането на ново съоръжение.
Междувременно, на подновения търг за реконструкцията на Зимния дворец се появиха петима кандидати. Това са „Обединение Академика спорт“ ДЗЗД, в което влизат „Станилов“ ЕООД и „Вамос“ ООД, „Обединение София спорт“ ДЗЗД с участници „Главболгарстрой“ АД и „Фор райс“ ООД, „ЗДС 2014 Монолит“ АД, „Понсстройинженеринг“ ЕАД и „Обединение Зимен дворец модернизация 2014“ с акционери „Планекс“ ООД и „Иво Петров архитекти“ ООД. Участниците са добре известни като изпълнители на мащабни проекти. „Главболгарстрой“ спечели награда за архитектура за „Арена Армеец“, „Планекс“ и „Иво Петров архитекти“ ще строят обекти от „София тех парк“. „Понсстройинженеринг“ също участва в проектирането на технопарка, а „Станилов“ е познат от големи поръчки в метрото, пътното строителство и пречиствателните станции. Изискванията към фирмите кандидати са доста завишени, което отблъсна „по-малките“ играчи. Те трябва да имат оборот от най-малко 80 млн. лв. за последните три години, от който минимум половината да е направен чрез строителство или проектиране. Освен това е необходимо регулярно, докато трае ремонтът, да разполагат с оборотни 3 млн. лв., в случай че плащанията се забавят.
Въпреки изричното становище на новата спортна началничка, членовете на борда на директорите на „Академика 2011“ не се съобразиха с него и предпочетоха да приключат с приоритетния за бившата министърка Мариана Георгиева проект. За победител в конкурса на 19 август бе обявено „Обединение София спорт“, в което влизат „Главболгарстрой“ и „Фор райс“ ООД, с цена 40.7 млн. лева. Председателят на съвета на директорите на държавното дружество Марин Маринов (бел. а. – 28-годишен състудент на сина на Георгиева…?!) се измъкна „по тъча“ с обяснението, че въпреки молбата на Раданова не можел да поеме такава отговорност и да спре търга без писмен документ. А и не бил в състояние да предава… „внушения на колегите си от борда на директорите“.
Младежът не е сметнал за необходимо да се съобрази и с констатациите на одитния доклад, с който членовете на съвета на директорите били запознати. В него имало препоръка поръчката за Зимния дворец да се прекрати поради установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията при обявяването й. Но за ръководството на „Академика 2011“ това не е било достатъчно основание за прекратяване. И по най-бързия възможен начин е подписан протоколът, с който „Обединение София спорт“ се определя за победител. С това си действие Маринов се опитвал да докаже, че нямал намерение да работи „под натиск“, за което обвини новата спортна началничка. Друг е въпросът дали не е бил подложен на натиск не само от сегашната министърка…?!
Така или иначе, ръководството на спортното дружество бе уволнено и начело на „Академика“ е върнат Борис Тодоров.
Ако Раданова държи да бъде последователна, не е зле да надникне и в още по-голямото акционерно дружество, ръководено от спортното министерство – „Национална спортна база“. Най-малкото защото там неотдавна, отново тихомълком, бе направена поредната управленска рокада. А фирмата е от ключово значение за спортната ни политика, тъй като държи активи и бази за над 200 млн. лева. Документи, публикувани в Търговския регистър, показват, че с договор от 1 юли 2014-а министър Георгиева е възложила управлението на дружеството на члена на съвета на директорите Деница Узунова. Узунова е икономист и специалист по управление на човешките ресурси, а точно преди година бе назначена от Георгиева в управителния борд на Българския спортен тотализатор.
Може би е нормално икономист да оглави „Националната спортна база“, тъй като тя продължава да губи. Годишният й отчет за 2013-а показва, че фирмата е реализирала приходи от основна дейност в размер на 8.89 млн. лева. Разходите й са 13 млн. лв. преди данъци, което прави обща загуба за годината в размер на 4.25 млн. лева. По този начин натрупаните загуби до края на 2013-а достигат 15.11 млн. лева. При все това членовете на съвета на директорите са си разделили под формата на възнаграждения за 12-те месеца приличната сума от 105 024 лв. за „добре“ свършена работа.
Ако върнем лентата назад, в края на 2013-а Мариана Георгиева заяви, че всичките имоти, принадлежащи на министерството и „Националната спортна база“, които не функционират като спортни, ще бъдат пуснати за приватизация. Парите за продажбите им трябваше да бъдат инвестирани в нови функционални обекти. Споменати бяха поне 10 ненужни имота, част от които можели да се окажат „доста съблазнителни и атрактивни“. След това обаче нито се чу, нито се видя нещо от прокламираната спортна приватизация. Дали се е случило нещо с нея, не се знае, но „Националната спортна база“ все повече затъва в блатото.
По тънък лед ще кара Раданова и с обществените поръчки по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“, за която спортното ведомство получи от държавата 20 млн. лева. В рамките на месец
парите бяха изсипани по села и паланки на 13 транша
Лингвистката Георгиева се похвали, че вече са обявени процедури на стойност 15-16 млн. лв. и по тях са избрани изпълнители. Само че, ако се съди по регистрите на Агенцията по обществени поръчки, огромната част от търговете са напълно или частично прекратени по различни причини, а други са с неизвестен статут. В това отношение администрацията на Раданова бързо се самосезира, като откри „грешка“ в изчисленията на бюджета за изграждането на спортната площадка в с. Дагоново, община Белица. Оказа се, че посочената в поръчката прогнозна стойност от 80 хил. лв. надвишава с почти 14 хил. лв. калкулациите в проектната документация. Интересно е колко такива „грешки“ все в посока нагоре ще изскочат при една по-обстойна ревизия?
Министър Раданова направи първите стъпки към възкресяването на „забавената“ от бога и министерството Национална програма за младежта с бюджет от 920 хил. лева. Заместник-министърът Калин Каменов, познат от работата си в Държавната агенция за закрила на детето, посочи, че младежките организации могат да кандидатстват за финансиране с удължен срок до края на септември. Специалистите посочват, че след прехвърлянето на младежките дейности и програми от Министерството на образованието и науката към Министерството на младежта и спорта те видимо са тръгнали надолу. Въпреки че именно Георгиева най-много настояваше те да преминат в нейно подчинение.
