Дядо Грийнспан беше казал, че централната банка говори най-добре, когато мълчи. Неговият колега Иван Искров направи точно обратното за КТБ. (Човекът мълча 10 години и изведнъж проговори с чужд и за самия него глас.)
Обяви без време кредитен портфейл на КТБ от 3.5 млрд. лв. за проблемен. Одиторите и до ден днешен не са потвърдили това.
Изпусна се за онези 206 млн. лв., изнесени в чували. Оказа се, че не били в чували и не били изнесени, а били кредити. Съдът "пусна" десетимата обвиняеми.
Пророкува две дати за отваряне на трезора. Първата не се състоя, подобна участ май чака и втората. Вложителите вече рият с копита КТБ да отвори и да я "разкостят".
Сега БНБейци пишат закъсняло писмо на основните акционери. Хората, които по презумпция най-много ги боли, са седнели на една маса с централните банкери. С това трябваше да се започне. А не сега да ги канят на "тежка сватба" – да покрият ликвидна дупка от 6.5 млрд. лева. Василев и Оманците знаят, че истинската цифра е 5.2 млрд. лв., но дали ще се престрашат.
БНБ имитира действеност, за да печели време с епистоларните си изяви. Чака зрялата политическа воля на суверена.
Колелото се завъртя. Политиците пак ще са на ход. Това, което предишното правителство не направи заради олигархичния разлом между БСП и ДПС, ще трябва да бъде свършено от новия кабинет наесен.
С други думи, това значи специален надзор за КТБ до щракването на катинара.
А можеше всичко отдавна да е приключило. Ако имаше политическа воля да се спаси КТБ, както имаше такава за ПИБ. Спомнете си, бързите правителствени мерки на онова все още нефалирало правителство и как 1.2 млрд. лв. отрязаха като с нож опашките пред банката. А парите дадоха конкурентните банки, които предпочетоха стабилността.
Защото бизнесът обича тишината, а не истеричните крясъци на политиците и закъснелия брътвеж на централни банкери.
Всичко за писмото на БНБ до акционерите четете в новия брой на в. "Банкеръ"
