На днешния ден през 1926 г. е основан италианския АКФ "Фиорентина" (на италиански ACF Fiorentina, Associazione Calcio Firenze Fiorentina, Асочационе Калчо Фиренце Фиорентина). Първоначално официалните цветове на клуба били червено и бяло, но през 1928 г. били променени на виолетово и бяло, каквито са и до днес, като именно от там произлиза и прозвището на тима "la Viola" ("Виолетовите"). Клуба играе своите домакински мачове на стадион "Артемио Франки" (47 290 седящи места) от 1930 година.
Клубът е основан след сливането на отборите "Libertas" и "Club Sportivo Firenze". С името фК "Клубе Либертас Фиориензе" печели първия си трофей през сезон 1939/1940 – Купата на Италия, а през сезон 1955/1956 – и първото си Скудето (италианския висш ешелон Серия А). През сезон 1960/1961 отборът печели за втори път Купата на Италия и постига първия си значителен успех в Европа – Купата на носителите на национални купи, като на финала побеждава отбора на "Глазгоу Рейнджърс". На следващата година отново е финалист, но губи срещата. През 60-те години клубът печели още една Купа на Италия (1965/1966) и става за втори път шампион (1968/1969).
През 1975 г. Купата на Италия е спечелена за трети път, но от тогава чак до края на 90-те настъпва лош период за тима, чийто връх е изпадането на отбора в Серия Б през сезон 1993/1994.
След завръщането си в Серия А, "виолетовите" успяват да спечелят още няколко купи, а именно Купата на Италия (1996, 2001) и Суперкупата на Италия (1996). През 2001 г. започват рязко влошаване на финансовото състояние на клуба. Той е неспособен да плаща заплатите на играчите си, а дългът набъбва до 50 милиона долара. В унисон с финансовото състояние отборът изпада в Серия Б след края на сезон 2001/2002. Малко след това клубът е обявен в несъстоятелност и закрит.
Не след дълго обаче клубът е преоснован под името "Fiorentina Viola" (Фиорентина Виола) с нов собственик Диего Дела Вале, но е принуден да се състезава в серия Ц2 (четвърта дивизия). В този тежък за отбора момент единственият футболист, който остава верен на клуба, е ветеранът Анджело Ди Ливио. С негова помощ тимът успява да спечели промоция за по-горната дивизия още първия си сезон в Серия Ц2.
По същото време обаче Италианската футболна федерация решава да увеличи отборите в Серия А от 18 на 20, а в Серия Б временно от 20 на 24 (в момента са 22), което дава възможност допълнително още четири отбора да се включат в Серия Б и "Фиорентина" е един от тях. През същата година клубът си връща правата да използва името "Фиорентина" и дизайна на екипите, след което се пререгистрира под името "ACF Fiorentina". През новия сезон 2003/2004 отборът се представя задоволително и успява да се класира на 6-а позиция, което дава правото на "Фиорентина" на играе плейоф за влизане в Серия А срещу Перуджа (15-ти в Серия А). "Ла Виола" успява да отстрани противника си с общ резултат 2:1 и се завръща в Серия А след няколко години изгнание в долните дивизии.
В първия си сезон след завръщането си в елита "Фиорентина" се бори с всички сили за оцеляването си в първа дивизия и успява да се спаси чак в последните кръгове, благодарение на директните си двубой с преките си съперници "Парма" и "Болоня".
През следващия сезон 2005/2006 "Фиорентина" се представя изключително успешно и успява да се класира за третия предварителен кръг на Шампионската лига, благодарение на 4-то си място в първенството на Италия. Голмайсторът на тима – Лука Тони, пък печели "Златната обувка" заради внушителните си 31 гола от 34 мача. През лятото на 2006-а италианският футбол се разтриса от грандиозен скандал, свързан с уреждане на съдии и "Фиорентина" е един от замесените. Заради това на 14 юли 2006 г. тимът е изхвърлен в Серия Б, а от актива за следващия му сезон за отнети 12 точки. След обжалване наказанието е намалено и "виолетовите" са оставени в Серия А, но им се отнемат 19 точки и правото да участват в Шампионска лига. Малко след старта на шампионата съдът окончателно решава, че отнетите точки ще бъдат 15. Въпреки този пасив "Фиорентина" се представя достойно през сезон 2006/2007 и успява да се класира на 6-а позиция, даваща право на участие в турнира за Купата на УЕФА.
Сред международните успехи на отбора е и финал в турнира за Купата на европейските шампиони (сега Шампионска лига) през 1957 година.
