Новият френски министър на икономиката Еманюел Макрон обеща да възстанови доверието на инвеститорите в страната и да осъществи необходимите за целта реформи. Това стана по време на церемонията по встъпването му в длъжност на 27 август преди ремонтираният кабинет на френския премиер Манюел Валс да се събере на първото си съвещание в новия състав.
Макрон сяда на „горещия“ стол на предшественика си Арно Монтебур точно когато статистическата служба публикува последните данни за доверието на френските производители, достигнало през август най-ниското си равнище за последните 13 месеца.
По оценка на Жил Мьок – главен икономист за Европа в „Дойче Банк „, моментът за ремонт на кабинета „е интересен и до известна степен изненадващ, точно когато Старият континент приема по-нормално евентуални фискални облекчения“. Той обаче добавя, че по-щадящата фискална политика е приемлива единствено при осъществяването на структурни реформи.
Президентът Франсоа Оланд поиска оставката на правителството в началото на седмицата след публичните критики на вече бившия си министър на икономиката. В интервю Монтебур определил президентската политика за намаление на дефицита с цената на съкращаване на работни места като „сервилна“ и „догматична“. Политически наблюдатели посочват, че със своя рейтинг на одобрение от едва 17% и рекордно високата безработица Оланд просто е нямал място за маневри. От канцеларията му пък изтъкват, че министрите трябва да са единни и да уважават президента.
Освен Монтебур с постовете си се разделиха министрите на образованието Беноа Амон и на културата – Орели Филипети, след като и двамата подкрепиха опозицията на Монтебур срещу обещаните от френския държавен глава съкращения на разходите с 50 млрд. евро.
Тридесет и шест годишният Макрон – бивш инвестиционен банкер от „Ротшилдс“, който до юли е бил главен икономически съветник на Оланд, е убеден реформатор. Именно той е бил натоварен да разработи основните реформи на френското стопанство, включително и данъчното облагане на работната сила и т. нар. Пакт за отговорност за редуциране на държавните разходи. Всъщност именно неговото назначение за министър на икономиката бе и най-голямата изненада, защото младото протеже на президента не е избран за член на Социалистическата партия. Индустриалният бранш обаче приветства промените и се надява да бъдат осъществени обещаните реформи за намаление на данъчната тежест за бизнеса с 40 млрд. евро, за орязване на правителствените разходи с 50 млрд. евро и за дерегулиране на пазара на труда през следващите три години.
При все това вътрешните проблеми на Оланд остават, като главният е да удържи подкрепата на парламентарното мнозинство за кабинета и да се справи с вътрешнопартийния бунт на хората около Монтебур. Така ще може да прокара и бюджета на страната за 2015-а, който ще се гласува през октомври. Оланд би могъл да разчита на депутатите от Партията на зелените и на други малки леви политически сили. Но помощ отдясно е изключен на фона на епичните лидерски битки там и на растящата популярност на Националния фронт на Марин Льо Пен. Без широка политическа подкрепа парламентарното мнозинство на социалистите е изложено на риск, може дори да се стигне до политическа криза и в краен случай – до предсрочни парламентарни избори. Каквото и да се случи, Франция със сигурност ще преживее гореща политическа есен.
