Кое е общото между Петър Чобанов, Методи Андреев, Лидия Шулева, Меглена Кунева и Весела Драганова? Всички те са известни лица от българската политика. Всички са преживели сериозни успехи и тежки загуби, но сега са изправени пред ново предизвикателство – как да се позиционират в бъдещия политически пъзел и по какъв начин да помагат на нероден Петко. Или иначе казано, на следващото мнозинство в парламента. Или пък на опозицията?
Какво накара например Чобанов да поведе листите на ДПС в 25-и МИР в София и в област Монтана, при положение че в кабинета „Орешарски“ той беше финансов министър, номиниран от БСП? На парламентарните избори през 2013-а Чобанов бе втори от гражданската квота на социалистите в Пловдив – след любимеца на народа Стефан Данаилов, което му гарантираше статута на депутат. Така и стана. Отделно от това публична тайна е, че Чобанов се считаше за един от близките хора на бившия мандатоносител Сергей Станишев, а премиерът Орешарски периодично твърдеше, че той е сред най-добрите макроикономически експерти в България. Нещо повече: знакови фигури от „Позитано“ 20 заявиха пред „БАНКЕРЪ“, че именно Чобанов е организирал пряката комуникация с Европейската комисия и осигуряването на съгласието й държавата да помогне с 3.3 млрд. лв. за преодоляване на ликвидната криза в банковия сектор, като неговите предложения като министър по-скоро се различавали от идеите на ДПС и БНБ.
Мобилният телефон на Чобанов обаче от няколко дни е на гласова поща, поради което не можем да кажем със сигурност дали мнението му по въпроса е било по-различно, или е еволюирало впоследствие. Факт е, че в сряда доскорошният ковчежник на държавата ни засне фотосесията за предизборния си плакат с логото на движението.
Разривът между Чобанов и БСП се открои в края на 42-ото Народно събрание по време на дебатите за актуализация на бюджета. Тогава социалистите бламираха кабинета, като не подкрепиха актуализацията на приходната част и вдигане на лимита на дълга. ДПС обаче застана зад Чобанов. Поради което пиленцето, изпратено от известния Боянски сарай, сега било кацнало на рамото му. Причината едва ли е чак толкова прозаична. В мрежата например има куп публикации, според които назначената от финансовия екс министър управа на Българската банка за развитие (ББР), е финансирала компании, които са под наблюдението на депутата от ДПС Делян Пеевски. Твърди се, че кредит е бил отпуснат на „Булгартабак холдинг“, с което той е рефинансирал задълженията си към КТБ, преди Пеевски и мажоритарният собственик на банката Цветан Василев да влязат в конфликт.
А ние от своя страна припомняме, че през есента на 2013-а Чобанов изрази подкрепата си и за единствения законопроект на 42-ия парламент, под който седи името на Пеевски (в съавторство с председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС), който трябваше да уреди отношенията между държавата и офшорните компании.
Може да се каже, че ДПС не си губи времето и привличането на апаратчици от други партии вече е неин патент. Примерите в това отношение не са малко. На 27 февруари 2001 г. Христо Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС за „клиентелизъм и корупция“. През 2005-а и двамата станаха депутати от ДПС, и двамата получиха и заместникпредседателски постове в партиятана Ахмед Доган. Сега тактиката на ДПС е по-различна – опитват се да привлекат експерти, а защо не и да си откупят една ромска партия? Лидерът на ДРОМ Илия Илиев например, е водач на листата на ДПС в Ямбол, както и втори в 25-и МИР – София. За кого мислите, че ще гласуват повечето цигани в тези региони?
Един друг герой от миналото – синият Методи Андреев, се завръща триумфално в политиката. Бившият шеф на комисията по досиетата води листата на 17-и МИР в Пловдив-област. Спомняме си думите на Андреев от май 2007-а: „Десните партии бяхме като три сгради на калкан. Като се срутят, какво остава – само боклуци (за СДС, ДСБ и ССД) „. Може би затова сега той бяга директно към Бойко Борисов. Защото при него „лабаво нема“. Представяте ли си какво ще се случи, ако някой дръзне да нацепи неговата партия на малки формацийки? Някой да е оптимист за БАСТА на Емо Ротманса и Мирослав Найденов?
Но думата ни бе за Андреев. В сряда той се ожали в ефира на Нова телевизия, че от 2007-а, откакто е извън политиката, бил станал по-затворен. „Невинаги един депутат може да помогне на хората и това е много натоварващо“, заяви той и удари критика на всички партии (даже и на ГЕРБ), твърдейки, че нито една от тях не може да бъде изключена от задкулисието. Човекът знаел какво губи и какво ще спечели. Дано само да е на ползу роду.
От своя страна Реформаторският блок (РБ)постави непосилни ултиматуми на ГЕРБ (например Борисов да не е премиер, а Цветан Цветанов – да не е министър), но тихомълком влезе в комбина с партия „Българска нова демокрация“ на Лидия Шулева и Николай Свинаров за изборите. Това личи от решение на ЦИК от 22 август тази година за промяна в състава на коалиция „Реформаторски блок“. Заявлението на РБ от 19 август е анексирано с всички изискуеми по реда на закона документи и е подписано от шефката на ЦИК Ивилина Алексиева (БСП)и секретаря на комисията Севинч Чолакова (ДПС).
По повод евентуалното завръщане на Шулева в политиката форумите са пълни с мнения, според които бившата царедворка и вицепремиер в правителството на НДСВ и ДПС (2001 – 2005-а)е известна най-вече с това, че продаде ЕРП-та. Повечето от анализаторите са на мнението, че като нищо Шулева може да стане отново министър и при очакваното според проучванията следващо правителство на ГЕРБ. Това бил козът на партиите в блока извън ДБГ на Меглена Кунева. Защото немалка част от политиците в РБ смятали, че в един момент тя ще предаде предизборните им обещания и платформи само и само да стане министър, при това външен, в нов кабинет на Борисов.
На отсрещния политически бряг новият политик Николай Бареков също не изостава по отношение на дамите. Тези дни неговата „България без цензура“ (ББЦ)се коалира с Партия на българските жени на Весела Драганова, която поради куп юридически неуредици през 2001-а случайно стана мандатоносител на НДСВ. „Бареков е млад, красив и с амбиция да управлява – затова го харесват жените“, рече пред драгия зрител във вторник доскорошната царистка в отговор на въпроса кое е общото между Сакскобургготски и новия й коалиционен вожд. Дали Драганова си е сменила чипа? Ето отговора й: „Не знам, може би като остарея, един ден моите деца и внуци ще могат да кажат. Надявам се да съм го сменила“. Жената обещава, че ще работи за безплатните лекарства и за безплатното лечение на майките в майчинство. Кой знае, може и да успее, ако държавата ни продължи да неглижира младите и образовани хора?! Освен това Драганова смята, че обещаните от ББЦ нови 1 млн. работни места са постижима цел. За нея вероятно е дребна подробност, че иде реч за нещо, планирано чисто по популистки за след цели осем години.
В цялата тази картинка от хора, подложили се сами на политически лифтинг, избирателят няма как да избяга от въпроса: А каква, в случая, е ролята на партиите? Нали освен гарантираните по закон за тях субсидии, те твърдят, че провеждат политики, които изповядват точно определени ценности? От затягане на коланите до дългоочакваното благосъстояние на нас, публиката. Ако слушаме ГЕРБ, първото ще ни се стовари със страшна сила веднага след изборите на 5 октомври. Лошото е и друго: че покрай задкулисното провиране на стари лица в политиката лъсват и взаимовръзките между играчите. Топката се прехвърля със страшна сила, но в крайна сметка всички те могат да се облажат със солидни премии от хазната.
Стига да не пропадне мачът им.
